Читать «Часовникаря» онлайн - страница 236

Том понечи да каже нещо — вероятно да го убеждава все пак да излезе — но Сакс се намеси:

— И аз имам други планове.

— Ако включва излизане на снега и леда, не ме брой — измърмори Райм.

Знаеше, че Сакс и Пами Уилоуби планират разходка с новия храненик на момичето — болонката Джаксън.

Амелия Сакс обаче отговори:

— Да, свързано е с лед и сняг… — засмя се и го целуна по устата — … но не включва теб.

— Слава Богу — отбеляза Райм, издиша облаче па̀ра към тавана и се обърна към компютъра.

* * *

— Какво правиш тук?

— Здравей, детективе, как си?

Артър Йънг, застанал на прага на къщата си, огледа изпитателно Сакс. Изглеждаше малко по-добре от последната им среща — в задницата на микробуса му. Беше обаче не по-малко ядосан. Гледаше я с кръвясали очи.

Ако обаче престрелките са нещо обичайно в професията ти, сърдитият поглед на едно старче едва ли ще те впечатли. Сакс се усмихна:

— Дойдох да ти благодаря.

— Така ли? За какво?

Тя подуши миризма на алкохол и видя няколко бутилки, наредени на едно шкафче. Забеляза, че плановете му за благоустрояване на къщата са в застой.

— Случаят „Сейнт Джеймс“ приключи успешно.

— Да, научих.

— Доста е студено, детективе.

— Скъпи, кой е? — извика от вратата на кухнята възрастна жена с къса кестенява коса и весело, червендалесто лице.

— Една позната.

— Покани я. Ще направя кафе.

— Много е заета — кисело отговори Йънг. — Обикаля града, разследва разни неща, задава въпроси. Сигурно няма време.

— Всъщност тук ми е доста студено.

— Арт! Покани я да влезе.

Той въздъхна, обърна се и влезе. Сакс го последва и затвори вратата. Остави якето си на един стол.

Съпругата на Иънг дойде при тях. Ръкува се със Сакс.

— Нека да седне на креслото, Арт.

Сакс се настани на износения „Баркалаунджър“, Йънг — на дивана, който изстена под тежестта му. Надигна чаша, в която очевидно нямаше кафе. Не намали звука на телевизора, по който предаваха оспорван баскетболен мач.

Жена му донесе две чаши кафе и намали звука.

— Аз не искам — измърмори Иънг.

— Вече ти сипах. Да го изхвърля ли? Да похабя хубавото кафе?

Остави чашата на масичката до него и се върна в кухнята, откъдето се разнасяше аромат на пържен чесън.

Сакс мълчаливо отпи глътка силно кафе, Йънг зяпаше телевизора. Проследи с поглед топката при хвърляне от линията на трите точки; стисна за миг юмруци, когато тя падна в коша.

Включиха се реклами. Той смени канала.

Сакс си спомни думите на Кейтрин Данс за силата на мълчанието, когато искаш да накараш някого да проговори. Затова седеше, пиеше кафе и мълчеше.

След няколко минути, изнервен, Йънг измърмори:

— Така значи, „Сейнт Джеймс“?

— Дааа.

— Четох във вестника за Денис Бейкър. И заместник-кмета.

— Да.

— Бейкър ми беше познат. Изненадах се, когато узнах.

— На лицето му се изписа загриженост. — И убийства, а? Сарковски и онзи другия?

— И опит за убийство — добави Сакс, без да издава, че тя е била мишената.