Читать «Часовникаря» онлайн - страница 11
Джефри Дивър
— Така ли?
Той виновно сведе очи.
— Утре в осем ще се обадя в уестчестърската полиция и ще ги накарам да проверят по списъка дали всичко си е на мястото. Ако нещо липсва, ще им кажа името ти и те ще се обадят на родителите ти.
— Ама…
— Двамата мъже не са откраднали нищо, нали? След като са си тръгнали,
— Само ги взех на заем. Освен това едната игра си е моя. Той така и не ми я върна.
— Двамата мъже взеха ли нещо все пак?
Той се подвоуми и сведе очи.
— Не.
— Утре в осем искам всичко, което си взел, да си е на мястото, ясно?
— Добре. Обещавам. Ще ги върна. Само че… — Грег заплака. — Взех си малко торта. От хладилника. Не мога… Ще им купя нова.
— Спокойно, полицията не описва храната.
— Наистина ли?
— Да. Върнѝ другите неща.
— Обещавам. Честна дума.
Момчето избърса лицето си с ръкава.
Понечи да си тръгне, но Сакс го спря:
— Още нещо. Когато чу, че господин Крийли се е самоубил, изненада ли се?
— Ами, да.
— Защо?
Момчето се засмя:
— Той караше седем-четирийсетка. От ония дългите. Тъй де, кой ще се самоубива, ако кара беемве?
4.
Ужасна смърт.
Амелия Сакс бе видяла всичко, или поне така си мислеше. Но тези начини на умъртвяване бяха сред най-жестоките, които си спомняше.
От Уестчестър се обади на Райм и той я накара веднага да отиде в долен Манхатън за оглед на две местопрестъпления. Двете убийства бяха извършени в рамките на часове едно от друго от престъпник, наричащ себе си „Часовникаря“.
Сакс бързо направи по-простия оглед — на кея на река Хъдсън. Не беше лесно: нямаше труп и повечето следи бяха заличени или замърсени от постоянния вятър покрай реката. Тя снима местопрестъплението от всички ъгли. Отбеляза положението на часовника (мястото бе замърсено допълнително от сапьорите, които го бяха взели, за да проверят за бомба).
Сакс прибра и бележката, напоена с кръв. Взе проби от замръзналата кръв. Огледа следите от нокти върху дъските, където жертвата се беше държала, висейки над водата. Взе един счупен нокът — широк, къс и без следи от лак, което навеждаше на мисълта, че жертвата е мъж.
Убиецът бе прерязал телената ограда около дока. Сакс взе проби със следи от инструмента. Не откри пръстови отпечатъци, следи от подметки или гуми, нито около място на влизане, нито в кървавата локва.
Нямаше свидетели.
Патоанатомът ѝ обясни, че ако жертвата е паднала в реката, до десет минути трябва да е умряла от измръзване. Полицейски водолази и бреговата охрана търсеха трупа.
Сакс вече бе на второто местопрестъпление, една пресечка на улица „Седар“ близо до „Бродуей“. Трупът на Тиодор Адамс, около трийсетте, лежеше по гръб, със запушена уста и ръце и крака, омотани с тиксо. Убиецът бе прекарал въже през парапета на аварийна стълба на три метра над него, а другия край бе завързал за тежко, двуметрово парче от релса с дупки в краищата като уши на игла. Релсата е висяла над гърлото на жертвата. Другият край на въжето бил поставен в ръцете ѝ. Тиодор бил вързан така, че да не може да изпълзи изпод релсата. Единствената му надежда е била да удържи въжето, докато случайно някой мине и му помогне.
