Читать «Циклопи» онлайн - страница 3

Лейтенантът погледна към кърмата и видя двайсет и четирите чернеещи се в тъмнината дерик-крана, чиито гигантски кошове, наподобяващи затворени мидени черупки, бяха здраво обезопасени срещу бурно време. Но видя и още нещо.

Средната част на кораба се издигаше и спускаше, следвайки движението на вълните, минаващи под кила.

— Боже мой! — промълви той. — Корпусът като че ли се огъва по извивките на вълните.

Уорли не си направи труда да погледне, само каза:

— Няма защо да се безпокоиш, синко. Той е свикнал на малки сътресения.

— За пръв път виждам кораб да се огъва така — настоя на своето Чърч.

Уорли се тръшна в един широк плетен стол, който държеше на мостика, и вдигна крака върху стойката за компаса.

— Синко, не го мисли стария „Циклопи“. Той ще продължи да пори моретата дълго след като нас няма да ни има на тоя свят.

Безгрижието на капитана не разсея мрачното предчувствие на Чърч. Напротив, още повече го засили.

След като предаде следващата вахта на колегата си от офицерския състав Чърч си тръгна от командния мостик и се отби в радиостанцията, за да изпие едно кафе с дежурния радист. Спаркс, както наричаха оператора на безжичния телеграф на борда на всеки кораб, отмести поглед, като го видя да влиза.

— Добрутро, лейтенант!

— Има ли някакви интересни вести от минаващи наблизо морски съдове?

Спаркс свали слушалката от едното си ухо.

— Моля?

Чърч повтори въпроса си.

— Чух само двама радиста от търговски кораби да си разменят шахматни ходове.

— Защо не се включиш и ти, та да разсееш скуката?

— Предпочитам играта на дама — отвърна Спаркс.

— Колко близо са тия два търговски кораба?

— Сигналите са доста слаби… вероятно са най-малко на сто мили от нас.

Чърч яхна един стол и подпря ръце и брадичка върху облегалката.

— Свържи се с тях и ги попитай какво е морето там.

Спаркс сви безпомощно рамене и рече:

— Не мога.

— Защо, да не би предавателят да ти прави номера?

— Ами! Откликва като шестнайсетгодишна хаванска проститутка.

— Тогава не разбирам.

— Нареждане на капитан Уорли — поясни Спаркс. — Когато потеглихме от Рио, той ме извика в каютата си и ми нареди да не подавам никакви съобщения без негово знание, докато не влезем в док в Балтимор.

— Изтъкна ли някаква причина?

— Не, господине.

— Много странно.

— Подозирам, че е нещо, свързано с онази важна клечка, дето взехме като пътник от Рио.

— Генералният консул ли?

— Ами нареждането получих веднага след като той се качи на борда.

Спаркс млъкна и нагласи отново слушалките си. След това започна да записва в бележник пристигащите съобщения. Изведнъж вдигна глава — лицето му имаше мрачен вид.

— Сигнал за бедствие!

Чърч скочи на крака.

— Местоположение?

— На двайсет мили от Ангуила Кейс.

Чърч веднага направи изчисление.

— Значи се намират на около петдесет мили от носовата ни част. Нещо друго?

— Името на морския съд е „Кроган Касъл“. Носът се продънил. Надстройката също била силно повредена. Пълнел се с вода. Искат незабавна помощ.