Читать «Циклопи» онлайн - страница 2

Мрачните му мисли бяха прекъснати от шума на тежки стъпки зад него. Обърна се и се смрази, като видя капитана да влиза в кормилната рубка.

Капитан трети ранг Джордж Уорли приличаше на герой от „Островът на съкровищата“. Липсваше му само превръзка на окото и дървен крак. Беше як като бик. Почти нямаше врат — главата му като че ли излизаше направо от раменете. Чърч не бе виждал по-големи ръце от неговите. Те висяха до тялото му, дълги и дебели като томове от енциклопедия. Уорли изобщо не спазваше военноморския устав и униформата му на борда на кораба обикновено се състоеше от домашни чехли, спортна шапка с козирка и дълги долни гащи. Чърч виждаше капитана с униформа само когато „Циклопи“ влизаше в пристанище и Уорли слизаше на брега по служебна работа.

Със сумтене вместо поздрав, Уорли влезе и удари барометъра с месестото кокалче на пръста си. Погледна стрелката и кимна.

— Не е много зле — каза той с лек немски акцент. — Добро показание за следващите двайсет и четири часа. С малко късмет можем да разчитаме на спокойно плаване, поне докато не попаднем в ада, минавайки покрай Кейп Хатерас.

— Всеки кораб попада в ада край Кейп Хатерас — отбеляза с равен глас Чърч.

Уорли отиде в помещението за морските карти и проследи с поглед отбелязаната с молив линия на курса на „Циклопи“ и приблизителното му местонахождение.

— Промени курса с пет градуса на север — нареди той, след като се върна в рубката. — Ще се движим покрай брега на Грейт Бахама.

— Ние вече сме на двайсет мили западно от главния проток — каза Чърч.

— Имам си причини да искам да избегнем морските пътища — сопна му се Уорли.

Чърч само кимна на кормчията и „Циклопи“ започна да се завърта. От леката промяна на посоката вълните започнаха да се разбиват в левия борд на носовата част и движението на кораба се промени.

— Много ме безпокои вида на морето — каза Чърч. — Вълните започват да стават по-отвесни.

— В този район това не е нещо необичайно — отвърна Уорли. — Наближаваме мястото, където Северното екваториално течение се среща с Гълфстрийма. Така, както понякога съм виждал повърхността там гладка като пусто сухо езеро, така неведнъж съм виждал и вълни, високи шест метра — прекрасни дълги вълни, които се плъзгат под кила.

Чърч понечи да каже нещо, но само отвори уста и се заслуша. В кормилната рубка долетя звук на стържене на метал в метал. Уорли се държеше така, сякаш не бе чул нищо, но Чърч отиде до задната отвесна преграда и огледа товарната палуба на „Циклопи“.

За времето си той се считаше за голям кораб, с обща дължина 165 метра, а в най-широката си част — 20 метра. Беше построен през 1910 година и се ползваше от спомагателната служба в състава на военноморските сили в Атлантическата флота. Огромните трюмове побираха 10 500 тона въглища, но този път корабът пренасяше 11 000 тона манганова руда. Корпусът му бе затънал цели трийсет сантиметра над търговската марка Плимсол. Според Чърч той бе опасно претоварен.