Читать «Циклопи» онлайн - страница 296

— Накъде биеш? — попита Сандекър.

— Че е хвърлил статуята зад борда, хвърлил я е. Но бас ловя, че я е спуснал така, че тя да стъпи първо с краката и да остане изправена на дъното.

Джордино заби поглед в палубата.

— Възможно е — рече той бавно, — твърде е възможно. Колко е висока?

— Около два и половина метра с пиедестала си.

— И все пак три тона, забити в кал… — изрази гласно мислите си Сандекър. — Но кой знае, може би все още някой и друг сантиметър от нея стърчи от дъното.

По лицето на Пит се появи странна усмивка.

— Ще видим дали е така, когато двамата с Джордино се гмурнем и огледаме мястото.

Сякаш по даден знак всички замълчаха и се загледаха във водата зад борда, покрита с петрол и пепел, тъмна и потайна. Някъде в злокобните зелени дълбини Ла Дорада ги очакваше.

80.

Облечен в пълна водолазна екипировка, Пит стоеше и наблюдаваше мехурчетата, които се надигаха от водните дълбочини и се пукаха на повърхността. Погледна часовника си, за да засече времето. Джордино се бе гмурнал преди петдесет минути на дълбочина 12 метра. Пит отново отмести поглед към мехурчетата и видя как постепенно те се местят в кръг. Знаеше, че Джордино има достатъчно въздух за още една пълна обиколка около спускателното въже, завързано за буя.

Малкият екипаж от кубинци, които бе събрал Сандекър, не издаваха звук. Пит обходи с поглед палубата и ги видя, че са застанали край бордовата ограда до адмирала и гледат като хипнотизирани искрящите мехурчета.

Пит се обърна към Джеси, която стоеше до него. От пет минути тя не беше отронила дума, нито беше помръднала от мястото си; лицето й имаше напрегнат израз, очите й светеха от възбуда. Преливаше от предчувствие, че ще види една легенда. Изведнъж тя извика:

— Виж!

От дълбините, сред облак от мехурчета се издигаше тъмна фигура и след миг главата на Джордино се показа на повърхността, близо до шамандурата. Той се обърна по гръб и леко замаха с плавниците, за да стигне до стълбата. Преди да се качи на палубата, се освободи от колана с тежестите и бутилките под налягане. След това свали маската за лице и се изплю зад борда.

— Как мина? — попита го Пит.

— Добре — отвърна Джордино. — Ето какво е положението. Направих осем обиколки около мястото, където е закотвено въжето за спускане, вързано за буя. Видимостта е не повече от метър. Може и да извадим малко късмет. Дъното е смесица от пясък и кал, така че не е толкова меко. Има вероятност статуята да не се е прекатурила.

— А водното течение?

— Скоростта му е около един възел. Не е силно.

— Някакви препятствия?

— Няколко ръждясали отломки от кораба стърчат от дъното, така че трябва да внимаваш да не оплетеш въжето си в тях.

Сандекър се приближи и застана зад Пит, за да направи последна проверка на снаряжението му. Пит мина през вратичката на бордовата ограда и стисна между зъбите си накрайника на въздушния си регулатор. Джеси го стисна леко за рамото през защитния му костюм.