Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 53

— Може и така да е, а може да са наглед мили и привлекателни… Това нищо не променя. Знаем само, че са коренно различни от хората. Стига ми, докато не получа доказателства, че мога да съм спокоен. Пък и ние в Диаманта май сме твърде уязвими, ако някой реши, че е време да се отърве от нас. Не бих заложил бъдещето си на доверието към цивилизация, която е достатъчно хитра и лукава, та да подкупи Четиримата владетели.

Дилън помълча, докато запали една от своите внушителни пури. Даваше за тях немалка част от заплатата си. Щом се обви в облак дим, тихо попита:

— Защо ми разказваш всичко това?

— Първата стъпка в плана ми е да си осигуря влияние. Имам нужда от високопоставени приятели, които да ми дават информация. Кажи ми честно, кой е собственикът на твоя катер?

— „Хроясейл“ естествено. Защо питаш?

— А кой е президент на „Хроясейл“?

— Никой. Нали вече ти казах.

Кимнах доволно.

— Ами ако аз стана президент? Ще определям заплатите, ще издействам по-ново оборудване, резервни части — всичко най-добро…

— Какви ги плещиш, по дяволите?!

— Представи си, че двамата с теб ръководим „Хроясейл“. Няма да си просто капитан и всеки бюрократ да може да ти трови живота, ами истинската шефка тук. Добре ли ти звучи?

— Продължавай…

— Имам обаче нужда от помощта ти, за да стане възможно това. Както и от още един човек. Разбира се, че е незаконно, но никой няма да умре и се надявам дори да няма сериозно пострадали. Е, нужна е смелост, но не се съмнявам, че ти я притежаваш в изобилие. Въпросът е ще се включиш ли?

— Изобщо не проумявам за какво говориш.

— Ще уредя президентът на „Тукър“ да бъде уволнен. Така ще го очерня, че да не се измъкне. А някои началници ще се издигнат, за което ще ми бъдат благодарни. Ще ми дадат „Хроясейл“, тлъста банкова сметка и необходимата ми информация. Сега разбра ли?

— Можеш ли да направиш това?

Засмях се.

— Много е лесно. Стига само да не са сменяли противопожарната алармена система в общината през последните три години.

— Моля?!

Докато закусвахме, обсъдих с Дилън другия си проблем.

— Ако не се сетиш бързичко за още някого, комуто да се доверя в цялата тая суматоха, ще имаме нужда и от Санда. Тя е умна и наперена и според мен ще се справи. Но можем ли да разчитаме, че няма да се раздрънка? Изключено е да се вмъкна в дома Акеба, за да видя как се държи, когато е далеч от нас. Ти обаче си била там. Какво мислиш?

— Добър избор — кимна Дилън. — Не съм виждала друг да хлътва така, както тя по тебе. Но за онова, което си намислил… едва ли би успяла да си прехапе езика. Ще издаде всичко.

— А ако й обещая безнаказано измъкване от майчинството след известно време? Защото в момента я искам точно където си е. Пък и имам нужда от сметката й за лични разходи. Но щом всичко свърши, ще мога да я махна оттам.

— Не знам. Не е изключено обещанията за бъдещето да се окажат недостатъчни…

— Това го остави на мен. Питам те дали ако я накарам пак да се върне в тялото си след акцията, тя ще издаде всичко… да речем от злоба?