Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 51

Сугал ми осигури всички данни, от които имах нужда — за нощните смени в „Тукър“, различните обичайни кодове за финансови преводи, особеностите на компютри, поставяни от корпорацията на общините… Заех се тихомълком да си осигуря необходимата помощ. Моят замисъл не позволяваше да свърша всичко сам, колкото и да предпочитах пълната конспиративност. Акцията трябваше да бъде подготвена изключително бързо, а необходимите за това действия бяха прекалено разнообразни и разпръснати на всевъзможни места. Освен това не исках да допусна дори най-малкия риск някой да се намеси случайно и се налагаше да контролирам напълно ставащото на определено място през цялото време. Трудничко… Аз обаче имах какво да предложа в замяна, и най-важното — на кого.

Вече познавах добре Дилън и бях напълно уверен, че е способна да си държи езика зад зъбите, както и че е достатъчно хладнокръвна да свърши онова, което мислех да поискам от нея. Уязвимото звено беше Санда. Навлизаше в осмия месец и не можеше да се размотава където и както си поиска, а пък животът й в онзи затвор за майки беше напълно извън моя контрол. Разбира се, очаквах да се съгласи с предложението ми, но трябваше да разчитам единствено на преценката на Дилън, че момичето също няма да се разприказва.

Реших първо да говоря с коравата изтребителка на борки, за да си изясня доколко рисковано е участието на Санда.

Изчаках уикенда, преди да сляза на пристанището. През това време обмислях получената от Сугал информация, за да натъкмя всичко. Пък и след дългия ден, прекаран в гонитба на морски чудовища, в чистене и проверки на катера, Дилън не беше твърде бодра вечерта. В едно не си пасвахме с нея — всеки, комуто харесва да става с изгрева и да се залавя за работа, за мен си е чудак, уговорихме си среща в едно затънтено клубче, за да съм сигурен, че Санда няма да ни се изтресе ненадейно. Вече се бяхме виждали два-три пъти само двамата и се посближихме — особено напоследък — но сега май щеше да е по-различно. Дилън беше извънредно привлекателна жена, още повече когато се издокараше за приятна вечер в града, а не за морските си занимания.

Поръчахме вечерята и се впуснахме в безцелен разговор, а щом се наситихме, преместихме се в някакво малко кабаре, за да пийнем и потанцуваме. Накрая се запътихме към жилището й; също както предишния път, но сега имах наум и нещо друго.

Според мен избрах подходящия момент — когато вече лежахме доволни и отпуснати. Всъщност тя ми подхвърли доста удобна реплика за начало.

— Днес си малко отнесен. Да не се е объркало нещо? Или причината е в мен?

— Не е — побързах да я уверя — и все пак позна. Дилън, мисля, че е време да съм по-откровен. Надявам се, че те опознах достатъчно и мога да ти се доверя.

Тя се надигна на лакти и ме изгледа доста озадачено.

— С тебе — продължих аз — някак си се сближихме напоследък и мисля, че добре се допълваме. Доста неща сме си разказвали. Но какво всъщност знаеш за мен?

— Ти си Куин Жанг, компютърен програмист в „Тукър“, идваш от Външния свят. И си обикалял къде ли не из галактиката. Отговарял си за товарите в някакви космически кораби. Както съм чувала от приятели, в цивилизованите светове името ти е женско. Е? Опитваш се да намекнеш, че някога си бил жена ли? Защо това да ме засяга?