Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 49

— Дали е вярно или не, няма никакво значение — натъртих внушаващо. — Ами ако успея да го накисна?

— Ти луд ли си? Абсолютно неосъществима идея! — заяви Сугал, но кой знае защо седна до мен.

— Всъщност дори не е особено трудно, стига да имам мъничко късмет… а обикновено ми върви. Изобщо не се съмнявам, че подобни интриги се въртят често. Постарах се да проуча кариерата на доста от нашите шефове на синдикати и президенти на корпорации. Виж, това е свят на технологиите, създаден от майстори на изтънчените престъпления. Създаден и управляван от тях.

Той продължаваше да клати недоверчиво глава.

— Пълен абсурд. Все някакъв слух щеше да стигне до мен.

Мислиш, че биха споделили с тебе? За да постъпиш един ден по същия начин с тях? Ето, тук си много по-дълго от Лару, а какво е постигнал!

Сугал се замисли.

— Ти… какво всъщност предлагаш?

— След още седмица и малко подготовка ще ти обясня съвсем точно. Върти ми се един груб план в главата, но има нужда от доизпипване. Трябва просто да се съсредочена върху мишената и конкретната цел.

Управителят се взираше в мен с леко безпокойство.

— Защо си готов да го направиш? Заради мен ли? Само не ми пробутвай опашати лъжи!

— Не, правя го за себе си. А какво впрочем ще стане с тебе, ако успея? Докъде би могъл да стигнеш?

— Вероятно до старши вицепрезидент. Непременно ще се издигна, защото предварително ще са ми известни събитията, за които никой друг не подозира и така ще мога да си разчистя пътя. Ясно ми е как да се пробутам, но Хамгирт ми отне единствения шанс за повишение. Пак те питам — каква ти е целта? Едва ли очакваш, че мога изведнъж да те дръпна нагоре до управител на завода.

— А, не искам толкова много. Мисля си за съвсем друго нещо. При това напълно безопасно за теб. Чувал ли си за „Хроясейл“?

Сугал отново се озадачи, а това добре пасваше на играта ми.

— Ами да, разбира се, една от дъщерните ни фирми. Събират скрит в околните води. Използваме някои от химикалите в тази твар за производството на изолатори. Защо питаш?

— Искам фирмата — изтърсих без заобикалки. — В момента няма дори президент. Счетоводител от главното управление я навестява три-четири пъти в годината, иначе са я оставили на самотек.

— Естествено. В такива дребосъци президент обикновено не е нужен.

— Май вече е. Пък и постът отдавна е предвиден в организационната структура. Остава само някой от големите шефове да утвърди назначението. Ти и сега можеш да го направиш, но предпочитам да ме ръкоположи, да речем, старшият вицепрезидент…

— Да пукна, ако разбирам за какво ти е онази дупка!

— Имам си причини. Пък и там с нищо няма да съм опасен за тебе. Точно на такава службица ще те натикат ако Хамгирт успее да си разчисти сметките. Кротко живуркане. Плаща се добре, няма много задължения, не се изисква голям опит и пак си в компанията. Разбира се, като президент на фирмата с удоволствие ще наминавам да разменя по някоя клюка със старшия вицепрезидент на голямата корпорация.