Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 20

Безсмъртие, а? Идеята ми звучеше много любопитно. Ей, оригинале мой, ти колко годинки мислиш да изкараш? Защото аз, господинчо, сигурно ще имам възможност да си живуркам, докато ми скимне… Хм, тази задача май нямаше да се окаже чак такава гадост!

Крега имаше още много информация за мен; но когато най-сетне лекцията приключи, аз станах от тоалетната чиния и чух шума на водата. Следващия път установих, че и съобщението вече е отишло в канализацията. А цялото пряко неврално предаване бе продължило не повече от минута-две.

Бива си ги момчетата от Сигурността, казах си. Дори вечно бдителните надзиратели, въоръжени с всичките си камери и микрофони, нямаха представа, че може да не съм престъпничката, за която ме мислеха.

А аз, заедно с всичко останало, вече бях научил за кого да се представям. Куин Жанг, на четиридесет и една години, бивша диспечерка на товарни превози и великолепна контрабандистка. Истински виртуоз на компютърните системи за разпределение и инспекция в товарните кораби. Технологична мошеничка… което великолепно пасваше с много от моите собствени умения.

Излегнах се отново на койката и се отпуснах в лек транс, за да подредя по-добре данните от инструктажа. Покойната Куин все пак леко ме тревожеше. Можех да разнищя целия й живот и кариера, без да я разбера докрай. Бе родена и отгледана за работата си — като всички други в Конфедерацията. Не показвала никакви признаци за отклонение от правия път, безупречно следван от милиарди хора, не само възпитани, но и проектирани да правят изискващото се от тях. Мислено проследих периодите в досадно нормалното й всекидневие и не открих нищо необичайно.

И все пак — тя крадяла. При това майсторски, методично и неуловимо. Използвала компютърните системи не само за да присвоява част от товарите, но и да ги препраща на чакащите свои съучастници по граничните светове. Крадяла почти от самото начало на кариерата си — толкова талантливо, че я разкрили просто заради случайна злополука с един кораб. Оказало се, че товарът бил малко повече от заявеното в документите и това събудило интереса на Сигурността. Разпитвали Куин Жанг, проучвали я, изследвали я, но всъщност нямало какво толкова да търсят. Веднага станало ясно, че го прави, защото виждала пролуките в системата. Не изпитвала нито вина, нито угризения, а май нямала и ясна представа какво ще стане някой ден с всичките пари, които успяла да натрупа.