Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 18

Почувствах как ме обзема отдавна познатото вълнение. Предизвикателството, все същата хазартна тръпка…

„Както вече казах, твоята цел е Цербер. Подобно на останалите колонни в Диаманта, планетата е същинска лудница. Трета е по отдалеченост от местното слънце, има ясно различими сезони и климатът в екваториалната зона е сходен с този на земните тропици; до устойчиви ледове на полюсите. От географска гледна точка най-необичайна е пълната липса на суша. Въпреки това този свят гъмжи от живот. Не знаем точно как са протекли геоложките процеси на планетата, но явно издигането на морското равнище е ставало съвсем бавно и повечето растения от далечното минало са продължили, образно казано, да си държат главите над водата. Затова сега почти половината от повърхността на океана е покрита от великанска флора, преплетена в сложни системи, а дънерите на някои екземпляри са десетки километри дебели. Ще разбереш, че подобни размери са жизнена необходимост за тях, защото корените им са чак на дъното — на стотици метри, а понякога и на два-три километра дълбочина. Колкото и да изглежда невероятно, градовете на Цербер са построени върху подобни гиганти.

Не е нужно да се впускам в повече подробности, а и щом бъдете стоварени на планетата, представители на местната власт ще се погрижат да ви обяснят кое как е. Преценихме обаче, че една пълна физическа и политическа карта на този свят ще ти бъде от полза, затова сега ще я запечатаме в съзнанието ти.“

Усетих остра болка, последвана от замайване и гадене, но неприятните симптоми бързо отшумяха. И установих, че наистина вече имам в главата си подробна карта на целия Цербер. Щеше да свърши добра работа. Последва я бърз поток от факти за планетата, които паметта ми запечатваше веднага. Както се оказа, това небесно тяло имаше обиколка около 40 000 километра в най-широката си част, а силата на притеглянето беше 1,02 от земното, тоест почти нямаше да забелязвам разликата. На екватора температурите бяха към 26–27 градуса, в средните ширини около 12 през пролетта и есента — хладничко, но не непоносимо. През зимата и в полярните райони студът достигаше до минус 25, ето защо растенията, а значи и селищата, избуяваха предимно край по-топлите течения.

Денонощието продължаваше 23,65 стандартни часа и не очаквах сериозни смущения в биоритмите си. Съвсем нормална среда… стига да свикнеш с прекаленото изобилие от вода.

На Цербер дори имаше промишленост. Гризеше ме любопитство да видя как са разположили цели заводи по върховете на великанските дървета. Само че липсваха тежки метали и изобщо каквито и да са леснодостъпни изкопаеми. Повечето руден концентрат и останалите необходими материали се доставяха от Медуза в замяна на готови стоки, както и от мините по множеството спътници на най-близкия газов гигант. Конфедерацията следеше изкъсо какво става на планетата и макар промишлеността да бе добре развита, изоставането й се натрапваше насилствено. Чудесна новина — значи там едва ли бих попаднал на машина, която да не познавам, или поне лесно щях да получа подробности за нея от „горе“. Имаше още една причина за технологичното изоставане. Микробът на Уордън (чието засукано научно наименование никой не помнеше и не използваше) проникваше буквално навсякъде, до последната молекула в пясъчното зрънце. И не понасяше „външни“ материали, тоест такива, в които липсваха подобните нему мъничета. Първите изследователи на звездната система, разнесли заразата от Лилит, я бяха пръснали не само по другите годни за живот светове, но и на седем безплодни, ала богати на суровини луни около газовия гигант Момрат. Незнайно как микробът успяваше да оцелее и там, където нищо друго не издържаше дори броени секунди.