Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 17

Втората възможност ме поставяше в идентично положение. Да издиря Владетеля на планетата, където ще попадна, и да го убия, ако мога. В известен смисъл това беше по-трудно за изпълнение, защото щях да действам на напълно непозната за мен територия, значи имах нужда от време, вероятно и от съюзници. Пак предизвикателство. Но ако го докопам, собственото ми влияние ще нарасне още повече, при туй задълго. Разбира се, можеше и мен да докопат по-напред, ала така само се разрешаваха с един замах затрудненията на всички замесени в бъркотията. Все пак почувствах, че дори мисълта за поражение ме отвращава. Предстоящият „екшън“ предлагаше най-добрите изходни условия, поне според моите разбирания. Преследването с цел убийство е любимата ми игра, защото или побеждаваш, или умираш, без да си принуден да понасяш факта, че си загубил.

Изведнъж ми хрумна, че единствената разлика между мен и един Владетел от Диаманта на Уордън е, че аз съм на страната на закона, а той… или тя — не. Но още в следващия миг разбрах, че не съм прав. На своя свят той е законът, пък аз ще действам срещу него. Чудесно! Точка по въпроса на чия страна е моралът.

Разсъдих, че засега срещам едно-единствено затруднение — започвах с голям пасив. При нормална процедура щяха да ме натъпчат с цялата достъпна и подходяща за случая информация, преди да се заема с изпълнението на задачата. Кой знае защо, този път пропуснаха. Сигурно причина бе наличието на оригинал в единствен екземпляр, докато копията бяха с четири различни мисии. Процесът на прехвърлянето е достатъчно тежък за новото тяло и без допълнителните усложнения. Тъй или иначе, сега този метод ме пращаше далеч зад стартовата линия. Горещо се надявах, че остатъкът от записа не се е изтрил, когато станах от тоалетната чиния. Беше единственото, с което разполагах…

Дойде време и за храната — затоплен съд с някаква безвкусна гадост, към него нож и вилица от тънка пластмаса. Щяха да се разтопят в лепкава слуз след по-малко от час, а изсъхнеха ли — да се разпаднат на прах. Стандартни прибори за затворници.

Не след дълго дойде време пак да седна и да прикрия колкото се може по-убедително мига на истината в общуването с говорещия клозет.

За мое огромно облекчение гласът на Крега продължи точно оттам, където го бях прекъснал.

„Налага се да те инструктираме по този начин, защото в твоя случай процесът по прехвърлянето е особено рискован. О, не се тревожи — резултатът вече не подлежи на промяна. Но предпочитаме да ти дадем достатъчно време, за да нагодиш мозъчните си схеми, без да подлагаме новия мозък на излишно претоварване. Все пак не можем да чакаме, докато съвсем се «донагласиш». Ще трябва да се задоволиш с подобен метод, за което искрено съжалявам, понеже измежду четиримата на теб се пада най-трудната задача…“