Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 139

— Аз те обичам — възразих кротко и я притиснах към себе си.

Нито магазинчето, нито самият Ота се бяха променили. Той изглеждаше изненадан и доволен, че ме вижда отново, макар да не се зарадва толкова на Дилън.

— Куин! Колко ми е приятно, че дойде! Вече се притеснявах да не си умрял.

— Обзалагам се, че ти е било много мъчно — отвърнах неприветливо и кимнах към спътницата си. — Съпругата ми Дилън Кол.

— Брей, проклет да съм! Като си помисля само, че се запознахте тук!

— Била е друга в същото тяло — подсмихна се жена ми.

Новината като че го обърка и аз сметнах това за добър признак. Значи нямаше представа какво съм предавал, иначе щеше да знае за Дилън, Санда и всичко останало. Не е подслушвал… или просто не е имал възможност да го направи.

— Е, с какво мога да ви бъда полезен в този прекрасен ден? — попита Ота вежливо, а аз ясно виждах каква мисъл терзае ума му — да ни раздели по някакъв начин, за да ме накара да докладвам.

— Я да сложим край на представлението — предложих с малко по-остър тон. — Знам за предавателя. И вече ми е ясно, че получаваш контрабандната електроника в отплата за услугите си към Конфедерацията. Манипулираш хора.

Той се изкикоти нервно.

— Куин, ти си се побъркал!

— Не, говоря истината. Известно е не само на мен, но и на теб, че дори и на Дилън. Ота, искам да те предупредя. Работата стана дебела и от нея вече не зависят дребните ти хитрини. Трябва да се свържа по предавателя. Веднага, съзнателно, без да забравям нищо. Разбра ли?

— Изобщо не проумявам какви ми ги дрънкаш!

— Стига игрички! — отсякох. — Ако ще се инатиш, мога да измисля и друго. Но ти обещавам, че бързичко ще те засилят към Момрат. Вече съм приближен на Уогънт Лару. Думичка да кажа за контрабандата и знаеш какво ще ти се случи.

Той преглътна на сухо.

— Не би направил това…

— Защо пък не? Хайде, без повече преструвки! С теб се сприятелихме, защото само така можеше да си получаваш доставките. Ти ме използваше, сега пък аз ще те използвам… или ще те размажа. Какво избираш?

Дебелакът поклати глава и въздъхна.

— Куин, не съм искал да ти навредя. Повярвай ми! Винаги си ми бил симпатичен. Но в бизнеса е така.

— Добре, Ота, трябва ми предавателят. И по-бързо. Обещавам ти, че ако не се опиташ да ме измамиш, никой няма да научи за продажбите под тезгяха. Но нямаме време за пререкания. Следят ни, ето защо ние с Дилън се преструваме, че днес просто сме тръгнали да харчим пари по магазините. Забавим ли се обаче при тебе, ще ни заподозрат.

Той се озърташе трескаво и накрая реши.

— Да влезем отзад.

Последвахме го. Помещението, побрало и склад, и работилница, тънеше в обичайния си хаос, от който шишкото изрови някакъв шлем и го включи в устройство, замаскирано като контролен монитор.

— Хм, прилича малко на големите мозъчни скенери — отбеляза Дилън.

— И вероятно действа по подобен начин — кимнах аз. — Ота, как работи… без обаче да ми казваш вълшебните думички!

Продавачът сви рамене.

— Де да знам. Излъчва се през същата антена на покрива, която използвам и за нормалните разговори. Мисля, че е кодирано и го приемат другаде на Цербер, оттам го препредават към спътник, а после… въобще не ми е ясно. От мен се искаше да те заприказвам, когато дойдеш в магазина и да ти кажа… едно определено изречение. После двамата с тебе влизаме отзад, слагаш си шлема, изпадаш в транс за две-три минути. Връщаме се, подхвърлям някоя невинна глупост и разговорът продължава оттам, докъдето сме стигнали.