Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 137

Джек Чалкер

Той веднага започна да се държи като лекар.

— Да ви призная, най-лесното е просто да спрем където сме. И най-безопасно. Тя вече е много по-добре. Съзнава собствените си потребности, живее в съгласие със самата себе си. Личността й е почти възстановена, самочувствието също. Остава една-единствена пречка — бои се да не ви загуби. Не сега, а след време. И не защото е много вероятно да ви убият. Мисля, че с това се е примирила. Пет години е виждала как загиват нейни приятели и колеги. За нея е страшно да загуби сърцето ви, образно казано. Всъщност има само един начин да й покажем, че се плаши от призраци, но е твърде рисковано и за двама ви.

— Вече заложих всичко. Защо да се спирам пред още един риск?

Думония се облегна на стола си и помисли.

— Добре. Чувал сте за местната разновидност на шизофренията, нали? Между другото, явлението е наречено неправилно, защото не само няма нищо общо с тази болест, но дори симптомите са съвсем различни.

— Не съм сигурен, че знам нещо.

— В редки случаи се появяват отклонения при размяната на телата. Възможни са две твърде странни състояния. Ако контролираме прехвърлянето на съзнанията и го прекъснем в точно определен момент, данните ще присъстват еднакво и в двата мозъка, тъй да се каже. Знаете, че в човешката глава има предостатъчно място… След период на остра криза се стига или до сливането на двете личности в съвсем нова, или тялото се управлява поред от двете съзнания. Времето, психическото и физическото състояние имат много голямо значение в конкретния случай, така че резултатът никога не е сигурен предварително.

— Май казаха нещо подобно веднага след пристигането ни…

— Вярно е, че това се прави рядко, но можем да предизвикваме отклоненията и в лабораторни условия. Проблемът е във физиологическите разлики между хората, а процесът трябва да бъде прекъснат в точно избрания етап, който е прекалено кратък. Трудно се налучква. Грешки обаче са недопустими. При пълно равенство между съзнанията успяваме понякога да предизвикаме сливането им, но още сме далеч от желаната точност. А резултатите за съжаление са необратими.

— Това какво общо има с Дилън?

— Ами щом телепатията не е усвоена в достатъчно достъпна форма, единственият друг начин да внушим пълна сигурност е този процес. Ще го контролираме и ще го спрем миг преди пълното уеднаквяване в двата мозъка. Така в психиката на всеки ще бъде наложен силен отпечатък от тази на другия. Все едно да можете да разгадавате най-съкровените си тайни и желания. Всъщност край на тайните! Спрем ли навреме, второто съзнание ще избледнее след няколко седмици, но и двамата ще познавате изцяло партньора си. Дилън вече няма да се съмнява във вас, ако, разбира се, не таите дълбоко в себе си нещо, което би подхранило страховете й.

Не се сдържах да не подсвирна.

— Тежко бреме… Та дори аз самият не се познавам достатъчно, за да съм сигурен точно какво искам или чувствам!

— Значи разбирате колко е рисковано. Вече подчертах, че навременното прекъсване на процеса е въпрос на секунди, а индивидуалните фактори не се поддават на точни изчисления. Твърде вероятно е да се стигне или до сливане, или до две съзнания в едно тяло.