Читать «Хънтър» онлайн - страница 9

— Полковник — каза той, бавно оглеждайки обезобразените тела. — Раните са нанесени от едно и също животно, така ли е?

— Да — без колебание отговори Мадъкс.

— Сигурни ли сте?

— Да, докторе, сигурни сме.

— И откъде сте толкова сигурни? В науката сигурността се определя от изключително строги критерии.

Мадъкс направи гримаса.

— Има неясни видеоснимки. Не се вижда почти нищо, но все пак дават представа за съществото. Не можахме да разберем какъв е видът. И въпреки онова, което казах преди, не сме сигурни дали е едно, или са две.

Без да отговори, Типлър прерови снимките на убитите войници и избра най-ужасяващата. Посочи раните на войника и измърмори:

— Това не е дело на Ursus arctos horribilis.

Мадъкс явно се опитваше да проявява търпение.

— Може ли да бъдете по-точен, докторе?

— Не е… гризли.

Типлър взе снимка, на която се виждаха следи по твърда почва. Дългите отпечатъци водеха по права линия по брега и изчезваха в далечината. Но някои бяха отдалечени на метър един от друг и криволичеха. Брегът на потока бе осеян с големи камъни.

— Странно — озадачено отбеляза възрастният професор.

— Кое? — попита Мадъкс.

— Начинът, по който следите прекъсват.

— Така казаха и нашите следотърсачи, докторе. Смятате ли, че може да са били две животни?

Типлър се замисли.

— Не съм специалист по проследяване, полковник Мадъкс. Не мога да бъда сигурен, но мисля, че в този… инцидент не са замесени две същества.

— Тогава как си обяснявате факта, че някои следи са твърде отдалечени от другите?

— Вече ви казах, че не мога да обясня това явление.

Мадъкс се съсредоточи.

— Убеден сте, че това не е дело на гризли, така ли, докторе? Нито на полярна мечка. А може би е било тигър?

— Не е гризли, нито кафява мечка. Гризли има пет дълги пръста, а това животно е с четири дълги и един по-малък. Но отпечатъкът определено напомня на… хуманоиден. И това е адски странно.

Настъпи продължително мълчание.

— Не, господа, животното не е мечка — заяви Типлър. — Вероятно хората от екипа ви са убити от Panthera tigris, но следите са… Приличат на човешки.

— Но човешко същество не би могло да извърши такова кръвопролитие, докторе — за пръв път се обади Диксън.

— Не мога да твърдя нищо със сигурност, след като не разполагам с необходимата информация, господин Диксън — усмихна се Типлър. — Това е дисциплината в науката.

Цивилният се облегна назад и продължи да пуши, без да говори.

Типлър извади от джоба си лупа и внимателно огледа всеки сантиметър от снимката. Накрая тихо каза:

— Следите… Докъде са ги проследили вашите хора, господа?

— Защо? — попита Мадъкс.

— Защото не си съответстват.

— Какво имате предвид?

— Не са на една линия. Тигърът, който е единственият хищен звяр на сушата, действащ с такава ожесточеност, върви или бяга по една и съща схема. Това означава, че двете леви лапи са на една линия. Както и десните. Двете редици с отпечатъци трябва да са близо една до друга. Следите на тази снимка не са и от гризли, макар че приличат на тях по размер.