Читать «Хънтър» онлайн - страница 8

— Благодаря, че дойдохте веднага, докторе. Уверявам ви, че няма ви отнемем много време.

Нещо в гласа на Мадъкс внушаваше, че Типлър няма друг избор, освен да го изслуша. Но докторът не показа раздразнението си и седна срещу загадъчния Диксън.

— Винаги съм готов да помогна на военните, полковник — любезно каза ученият. — Всъщност, както може би знаете, току-що приключих работата си с един военен научноизследователски екип по съставянето на нови правила за оцеляване в Арктика. Затова, моля ви, продължете.

Мадъкс явно беше шефът, а Уесткът присъстваше, за да придаде официалност на срещата или за да запамети разговора. Типлър още не можеше да разбере каква е ролята на Диксън.

— Опитът ви в Арктика е отчасти причината за посещението ни. Разбрахме, че сте най-добрият криптозоолог в света — рече Мадъкс и застана пред масата. — Ето защо се надяваме, че ще можете да ни помогнете да се справим с… възникналото положение.

Типлър реши да се включи в играта им и да не поглежда Диксън.

— Може би — апатично отговори той.

Мадъкс продължи предпазливо:

— Докторе, искаме да ви зададем няколко въпроса за един вид хищници, които се срещат в Северния Полярен кръг. И по-точно за тези, обитаващи северната част на Аляска. Наскоро изгубихме няколко членове на елитен военен взвод. Били са убити от някакво животно. Искаме да разберем какво е било.

Лицето на Типлър остана безизразно.

— Официалните власти в Аляска вероятно ще ви помогнат много повече от един старец като мен — каза той. — Пък и не съм сигурен какво общо има този случай с професията ми на криптозоолог. Тази наука се занимава с изследването на животни, които се смятат за отдавна изчезнали, но всъщност още съществуват. Като например някои морски влечуги. През 1977 г. японският риболовен кораб „Зуйо Мару“ се натъкна на едно чудовище на триста метра дълбочина в Тихия океан, близо до Крайстчърч, Нова Зеландия. Или като звяра от неизвестен вид, който в началото на осемдесетте години нападна американския кораб „Стърн“ и повреди хидролокатора му. Върху стоманения корпус имаше дълбоки следи от стотици зъби. Всичко беше документирано от Военноморския океански център. Учените стигнаха до интересното заключение, че повредата на хидролокатора е нанесена от неизвестно животно с огромни размери, обитаващо океана.

Мадъкс мълчеше. Чертите на лицето му се изостриха.

— Да, докторе, знаем за тези инциденти. Това със сигурност е потвърждение на… нещо. Но те не са причината за посещението ни.

— Предполагам — усмихна се професорът. — Е, и каква е причината? Зает съм и нямам време за губене.

Тържествено, дори мрачно, Мадъкс сложи на масата няколко цветни снимки, изобразяващи кръвопролития. Типлър нагласи очилата на носа си и се наведе да ги разгледа. Съсредоточи се толкова силно, че за няколко секунди сякаш не беше в стаята, а някъде другаде.

Възрастният човек не каза нищо, докато изучаваше снимките, но се намръщи. Стисна устни, започна да се вглежда по-дълго във всяка фотография, после ги разгледа още веднъж. Накрая взе една, доближи я на няколко сантиметра от очите си, за да проучи детайлите.