Читать «Хънтър» онлайн - страница 6

— Струва ми се, че тази отрова е нервнопаралитична — каза пред касетофона той, после направи знак на видеотехника, който снимаше мравките. — Където и да бъде ухапването, отровата, изглежда, прониква в кръвоносните съдове и оттам — във варолиевия мост и блокира дихателните функции на продълговатия мозък. А сега, ако може да…

— Доктор Типлър?

Професорът повдигна гъстите си побелели вежди и се обърна. Видя млада жена с дълги черни коси, една от учените в екипа му. Азиатката явно се притесни, че го прекъсва, макар възрастният мъж да бе известен с търпението си.

— Кажи, Джина. — Гласът му прозвуча дружелюбно. — Какво има?

— Някакви хора искат да говорят с вас.

Типлър се засмя, махна с ръка и отново се обърна към мравките.

— Вечно има хора, които искат да говорят с мен. Кажи им да почакат. Барчето сигурно още е отворено. Там приготвят прекрасни печени пилета. Това е най-доброто, което мога да им препоръчам.

— Мисля, че онези хора няма да чакат. — Джина се приближи до него и понижи тон. Очите й леко се разшириха. — Трима са, двама униформени.

Типлър се изсмя.

— Униформени? С какви униформи?

— Военни.

Професорът отново се засмя, поклати глава и стана.

— Добре, Джина. Помогни на Ребека да изчисли молекулното тегло на отровата. И, моля те, ако обичаш, извлечи отрова от… Ами, да речем, от петдесет от тези ужасни гадини. Упойте ги с хлороформ и използвайте метода на електрошока. Същата процедура, която прилагаме към паяците от вида черна вдовица. — Типлър въздъхна и махна очилата си. — А аз ще отида да видя какво искат онези мъже в униформи.

— Чакат ви в стаята за наблюдения.

— Благодаря, мила.

Докторът видя тримата мъже и замръзна на мястото си. Често му бяха казвали, че на пръв поглед не е внушителна фигура, затова не хранеше илюзии в това отношение. Типлър беше седемдесет и две годишен, нисък и пълничък. Имаше голямо чело и снежнобели коси, сресани назад. Но професорът знаеше, че очите му — сини като арктичен лед — го отличават от другите хора с необикновения си цвят, с поразителната си интелигентност и със способността си да проникват в същината на загадките. И именно тази проницателност — смесица от изкуство, наука и интуиция, му бе спечелила славата на най-известния палеонтолог и криптозоолог в света.

Криптозоологията беше почти непозната област в биологията. С тази наука се занимаваха десетина учени на планетата. Малцина знаеха, че изобщо съществува. Нейната цел беше да установи дали видове, които се смятат за изчезнали, още обитават земята.

През различните етапи на кариерата си Типлър бе постигнал значителен успех. През 1983 година той бе открил последните оцелели кондори Атакама в Андите в Чили, а по-късно — така наречените слепи каменни риби в крайбрежните води на Гренландия. Този най-отровен от всички вид се смяташе за изчезнал от времето на палеолита, но Типлър разви теория, според която рибите още живееха във водите на Източногренландското течение. Той дори изказа предположение, че слепите, бодливи каменни риби обитават и Полярния кръг, където са защитени от огромните ледени блокове на полюса. Но липсата на средства осуети по-нататъшно научно изследване.