Читать «Хънтър» онлайн - страница 14

Диксън примигна.

— Виждали ли сте животно, което оставя такива следи?

— Не.

— Никога?

— Никога.

Диксън изглеждаше леко притеснен.

— Вижте какво, господин Хънтър, казаха ни, че сте специалист по проследяване. И, моля ви, не ми казвайте, че не е така. Проверихме ви.

Хънтър се засмя.

— Да, правим го с всички — продължи Диксън. — Натаниъл Хънтър. Израснал в дивата пустош на Уайоминг. Баща ви е починал, преди да се родите. Отгледали са ви възрастен трапер и индианка от племето сиукси. Траперът ви е научил да проследявате, още когато сте били дете, и в момента ви смятат за най-добрия следотърсач в света. Вие сте нещо като легенда. Казват, че можете да проследите дори призрак в мъгла. Полицията е търсила помощта ви, за да откриете изгубили се деца в непроходими райони, където никой друг не е успявал да го направи. Издирвали сте и животински видове, от които са останали само няколко екземпляра. Когато сте били на двайсет години, сте открили дърво в басейна на река Амазонка, от което се прави ефикасно лекарство за менингит. Продали сте го за около двайсет милиона долара на една фармацевтична компания. По-късно сте открили други десетина неизвестни растения, от които се произвеждат антитела срещу различни бактериални инфекции. Да, знам също, че тази стара хижа не е единственото ви жилище. Имате апартамент в Ню Йорк, пълен с произведения на изкуството и редки книги на стойност двайсетина милиона, и къща в Париж, която съперничи на музей с редките си експонати. Ходите, където искате, и правите, каквото желаете. Имате частен самолет на летище „Кенеди“ и високопоставени приятели в правителството и в деловите среди. Финансирате и института „Типлър“. — Диксън поклати глава. — Вие сте странен човек, Хънтър. Имате страшно много пари, а не харчите нито цент за себе си. Луксозните ви жилища стоят празни, докато вие прекарвате повечето си време в тази стара хижа. Вярно, вие сте интересен човек и всички са на мнение, че сте дете на дивата природа. Затова сигурно имате представа какво би могло да бъде онова животно.

Хънтър издържа на изпитателния му поглед, но не си направи труда да изглежда дружелюбно настроен.

— Вече разгледах следите, Диксън. Смътно наподобяват на мечешки, но са размазани и неясни, затова е трудно да бъдат определени със сигурност. Освен това съществото е двуного и не се движи като мечка, когато бяга, скача или върви. Тежи около сто и петдесет килограма и си служи с дясната ръка. Често поглежда вдясно и спира на всеки петдесет крачки. Ходи приведено, сякаш постоянно дебне. И когато се обръща, се завърта и на двете си пети едновременно. Когато убива, нанася удара отдясно наляво, отпускайки тежестта си на предния ляв крак, като боксьор.

Настъпи мълчание.

Мадъкс заговори пръв.

— И вие разбрахте всичко това само от снимките?

Хънтър кимна.

— Но… как?

Хънтър посочи фотографиите.

— По натиска върху почвата, по наклона на следите, по дълбочината на отпечатъците, по конфигурацията, височината на стъпките и овала. Елементарни неща, полковник.