Читать «Хънтър» онлайн - страница 15

— Но нашите следотърсачи… не можаха да ни кажат всички тези неща.

Хънтър въздъхна.

— Сигурен съм, че хората ви са компетентни, полковник. Но това е моето мнение. Ако искате вярвайте, ако не искате — недейте.

Мадъкс не каза нищо и започна да крачи из стаята. Изглежда размишляваше. Накрая погледна Диксън.

— Господин Диксън, бих искал да поговоря с вас. Насаме.

Диксън хвърли бегъл поглед на Хънтър, после се обърна и се приближи до полковника. Двамата заговориха шепнешком. Хънтър нямаше представа какво обсъждат, но не мислеше да им сътрудничи.

— Господин Хънтър — каза Мадъкс и бавно тръгна към него. Явно се опитваше внимателно да подбира думите си. — Имам една молба към вас и бих искал сериозно да помислите, преди да отговорите.

Хънтър кимна.

— Казвайте.

— Тази ситуация не е точно такава, каквато изглежда. Голяма трагедия, е, че бяха убити наши войници. При това способни. Хора със семейства. Но има и още нещо.

Хънтър мълчеше.

— Истината е, че онова същество — каквото и да е то — уби много хора през последните три дни. Предимно военнослужещи. Трупове, които можем да скрием, така да се каже. Но съществото, изглежда, се е отправило на юг. И ако продължава в тази посока, скоро ще стигне до гъсто населен район.

— Не можете ли да го намерите, като използвате инфрачервените снимки от сателита? — попита Хънтър. — Спътниковата система предоставя технология за такова проследяване. Струва ми се, че може да използвате топлинния отпечатък на съществото.

— Не сме глупаци, господин Хънтър. Вече се опитахме да го направим. Но в онзи регион има изобилие от животни — лосове, мечки, елени и вълци. Толкова са много, че проследяването по топлинен отпечатък е безполезно. Нужен ни е човек, който може да проследи онова особено същество. Защото ако стигне до гъсто населен район, не знам дали ще можем да го спрем. Ще загинат десетки, вероятно стотици хора. — Мадъкс умолително вдигна ръце. — Знам, че не се подчинявате на военно командване. Нито пък, ако откажете, мога да ви задължа да ни сътрудничите, пряко волята ви. Но ви моля като човек, при това почтен, да ни помогнете. Всъщност ви моля да ни съдействате да намерим онова същество и… и да го убием.

— Вашите хора не са ли достатъчно?

— Не — категорично отговори Мадъкс. — Те вече се опитаха и не успяха. Загинаха. Резултатите бяха… обезсърчителни, меко казано.

Хънтър се втренчи в празното пространство и дълго мълча.

— Събрали сме боен екип за ликвидиране на съществото — добави полковникът. — Не е задължително да участвате в този аспект на операцията. Само искаме да намерите този звяр и да дадете възможност на хората ни да си свършат работата. Ще присъствате като наблюдател. Членовете на екипа са изключително способни професионалисти. Ще бъдете в безопасност. Всъщност, това ще бъде най-безопасната операция, която сте предприемали досега. Научихме, че сте склонен да поемате рискове.

Хънтър стана и се обърна с гръб към гостите.

Погледна през прозореца, търсейки с поглед очертанията на гората, навън вече притъмняваше. Огледа се и за Призрак, макар да знаеше, че вълкът ще остане невидим, освен ако не пожелае да го видят.