Читать «Хоризонти» онлайн - страница 8

— Точно така, а това е сестра ми Фаун и съпругът й Даг Блуфийлд — обади се Уит и посочи Даг.

Писарят примигна недоумяващо.

— Извинете, реших, че сте Езерняк. — Вгледа се внимателно в златистите очи на Даг. — Я чакайте, ама вие наистина сте Езерняк.

Уит надигна глас, за да спре обичайните въпроси.

— Останалите са Ход, Ремо и Бар, все приятели и моряци от „Завръщане“, лодката на Бери, с която плаваме от Клиъркрийк, Олеана. Те също ще са ни свидетели. По реката всички я знаят като капитан Бери. — Усмихна се гордо на годеницата си.

Бери се усмихваше, ала устните й потрепваха нервно.

Писарят погледна Хоторн, който се ухили типично в стила на семейство Клиъркрийк, и каза:

— Младежът май е под двайсет. Поне в Греймаут няма право да бъде законен свидетел.

— Ама нали Бери каза, че мога да се подпиша! Толкова се упражнявах! — запротестира Хоторн и вдигна ръка, за да покаже изцапаните си с мастило пръсти. — Татко и Бъкторн загинаха миналата есен, а аз съм единственият й брат!

— Обещах му да се подпише — потвърди Бери. — Не знаех. Извинявай, Хоторн.

Бо се намеси недоволно:

— Я стига, оставете момчето да се подпише. Какво лошо има? А за него това е важно. Важно е и за двамата.

— Ами… — Писарят ги гледаше учудено. — Не мога. Някой може да оспори валидността, ако възникне проблем.

Даг свъси вежди. Обичаите на фермерите бяха наистина странни. Толкова много хартия и шум заради имоти и свидетели. Замисли се за брачната си връв, стегната на ръката му, връв, направена от Фаун, връв, в която беше вплетена нишка от живата й същност, доказателство за съюза им пред всеки, който притежаваше усет за същност. Тя носеше своята връв на лявата си китка като гривна и в тази гривна се усещаше същността на Даг. Не че някой от Езерняшки лагер би се отказал от сватбената гощавка, не че роднините и от двете страни не се събираха и не досаждаха, докато не ти се прииска да ги обесиш, но в края на краищата бракът си беше между двамата влюбени и доказателството се криеше под ръкавите им. Дори когато двойката се окажеше сред непознати, брачната връв си оставаше немият свидетел за съюза им.

— Няма значение, Хоторн — каза Уит на посърналото момче. — Купих за нас с Бери нова семейна книга и ще се подпишеш в нея. Тя си е само наша и няма нищо общо с хората от Греймаут. — Обърна се към Бери. — Това е първият ми сватбен подарък за теб.

Лицето на младата жена грейна.

Уит бръкна в платнената си торба и извади дебела книга, подвързана в нова кожа, съвсем същата като счетоводните книги в складовете. Сложи я на масата и я отвори на първата празна страница. Даг си спомни старата семейна книга, която бе видял в Уест Блу: три четвърти от нея бяха пълни със записи за браковете в семейство Блуфийлд, за настъпила смърт, за покупки, продажби и замени на земи или животни. В нея двамата с Фаун бяха записали имената си като младоженци, а Уит като свидетел. Онази книга беше последният том от двестагодишна традиция и се съхраняваше грижливо в една ракла. Ценните семейни книги щяха да бъдат предадени заедно с фермата на най-големия брат на Уит и Фаун и булката му — като четвърти син Уит трябваше сам да се оправя в живота. Поне според Даг в момента младежът изобщо не съжаляваше за това.