Читать «Хоризонти» онлайн - страница 7

Канцеларията на градския писар не се намираше в гостната на селска къща като в малкия Уест Блу, а в отделна двуетажна сграда от печени тухли, вероятно докарани чак от Гласфордж. Фаун ги посочи на Ход и той се ухили и закима. Познаваше ги тия тухли много добре.

Според изискванията Бери и Уит бяха заявили желанието си да се венчаят три дни предварително и писарят ги очакваше. Даг беше разбрал, че освен него в града има и други, които изпълняват същата функция. В голямата канцелария от дясната страна на входа хората се редяха по всякакви въпроси, свързани с плаването по реката, а отляво се помещаваше поземленият архив. Бери и Уит се хванаха за ръце и поведоха останалите към по-спокойния втори етаж.

Близо до прозореца в сравнително тихата стая имаше писалище, а до стената бяха подредени десетина дървени стола. Нямаше да стигнат за всички от „Завръщане“. Ход застана до Бо, който се настани до Фаун и Бери. Даг се облегна на стената и скръсти ръце. Щом го видяха, Ремо и Бар застанаха от двете му страни в същата поза.

Не се наложи да чакат дълго — след малко влезе човек, понесъл огромна книга и един лист. Даг реши, че е най-много десетина години по-възрастен от Уит и Бери и че по всяка вероятност преди е водел счетоводството в някой дюкян. Писарят се стъписа, когато видя Езерняците, и чак изпъшка тихо. Очите му се плъзнаха по куката на Даг, щръкнала вместо лява ръка, по дългия нож на колана му и по късата му, все още непокорна коса, след това той огледа Бар и Ремо, и те с типичните за Езерняци дрехи и прически. И дългата черна плитка на Ремо, и по-късата светла коса на Бар бяха украсени с нови дрънкулки, направени от зъби на акула и мидени черупки.

— Сбъркали сте стаята — обърна се писарят към Даг. — Тук ще се проведе сватбата на Блуфийлд.

— Не сме — отвърна дружелюбно Даг и кимна към Бери и Уит, които се усмихнаха нервно. — Точно тук ни е мястото.

Писарят погледна листа и прочете:

— Уайтсмит Блуфийлд и Бери Клиъркрийк.

Младоженците кимнаха. Уит протегна ръка и каза:

— Приятно ми е, Уит.

— Писар Бейкърбън — представи се писарят, стисна ръката на Уит и след като погледна Фаун, кимна на Бери. — Добре дошли, госпожице Клиъркрийк. — Остави дебелата книга на масата. — Така, можем да започваме. Избрали ли сте си свидетели?

— Да — каза Бери. — Това е вуйчо Бо, а това малкият ми брат Хоторн. — Двамата се надигнаха от местата си и кимнаха; Хоторн май стисна миещото мече прекалено силно, защото то изскимтя недоволно.