Читать «Хоризонти» онлайн - страница 6

Стигнаха до завой на стълбите и малката ръка на Фаун стисна пръстите на Бери, за да й даде кураж. Загрубелите от работа ръце на Бери бяха необичайно бледи. Даг беше виждал лицето й по време на развилнели се бури, в близост до опасни плитчини, в компанията на груби лодкари и търговци мошеници, бандити убийци, схватки с ножове и лична мъка, но винаги когато нагазваше в дълбоки води, както се изразяваха крайречните жители, тя успяваше да запази самообладание. „Ако някой се осмели да се присмее на нервността й преди сватбата… значи никога не се е женил“, каза си Даг.

Братът на Фаун, Уит, който вървеше до него, се беше хилил, когато сестра му и Даг изричаха клетвите си в Уест Блу преди половин година. Сега от усмивката му нямаше и следа. Устните на Даг обаче бяха доволно извити, защото Езернякът знаеше, че е дошъл моментът той да се посмее. Който и да погледнеше Фаун и Уит, веднага щеше да познае, че са брат и сестра. И двамата имаха еднакви тъмни къдрици и чиста гладка кожа и макар Уит да беше с цяла глава по-висок, отдалече личеше, че е от семейство Блуфийлд. Едва ли щеше да порасне повече, но от есента насам раменете му бяха станали по-широки и вече изпитваха здравината на ризата. Макар да не беше изгубил чувството си за хумор, което понякога дразнеше околните, очите му бяха станали по-сериозни и умислени. Напоследък Даг все по-често забелязваше, че младежът преглъща острите хапливи забележки. И той се беше променил, откакто тръгнаха от Уест Блу.

Дали обаче беше достатъчно пораснал за сватбения си ден? Едва ли. Но пък малцина са готови за този ден. Опитът също имаше значение, поне така мислеше Даг. „Едва ли някога ще я предаде.“ Усмихна се на… шурея си, както казваха фермерите, или на брат си, по Езерняшки, и си каза, че Уит напълно е заслужил и двете наименования. Младежът изпъна рамене и се насили да му се усмихне.

Зад тях дългокраките Ремо и Бар прекрачваха през стъпало и дори две. И двамата щяха да се смаят, ако им кажеше, че вече ги смята за част от необичайното си семейство, съставено от фермери и Езерняци. Със сигурност щяха да предпочетат да се нарекат патрулни. Макар двамата да бяха в наистина трудно положение, Даг искрено се радваше, че са част от малката им група. Един Езерняк сред фермерите бе необикновена гледка, но трима бяха… начало, можеше и така да се каже.

Излязоха на пътя към Горен Греймаут и Даг се огледа с интерес, тъй като идваше тук за пръв път. Днес почти не духаше, реката блестеше, но Даг си представи как в разгара на лятото в Горен Греймаут полъхва приятен ветрец и успешно пропъжда комарите. Улиците, по-сухи от крайречните, почти не познаваха кал благодарение на дървените тротоари. Къщите бяха по-солидни, строени с повече внимание, и по тях не личаха петна от вода. Хората обаче не бяха много по-различни — лодкари, съдържатели на дюкяни и странноприемници, каруцари и така нататък. Жените все пак бяха по-добре облечени — и мъничко по-строго в сравнение с момичетата от закотвените покрай брега лодки.