Читать «Хоризонти» онлайн - страница 215

Даг изчака да се отдалечат и се обърна към Сумак.

— Наистина ли имаш намерение да изпратиш тези двамата на Феърболт?

— Феърболт няма нищо общо. Обещах на момичетата от семейство Кроу да им доведа хубави мъже, когато се върна. Рейз вече е зает, така че трябва да се реванширам.

Даг си представи чернокосите внучки на Феърболт и Масапе, прелестни момичета, но наистина малко много на брой.

— Те са толкова много, че поне една ще хареса вечно намръщения, а друга ще се увлече по бъбривеца — продължи весело Сумак. — Ще ги дадем на семейство Кроу.

— Ужасна съдба — измърмори Даг.

— Момичетата няма да ги изпуснат — обади се Фаун.

— Аз пък имам пълно доверие на Масапе — заяви Сумак.

Бери нямаше търпение да стигнат в Клиъркрийк, затова пришпориха конете.

— Дано къщата да си е на мястото — рече тя и подкара коня си между Копърхед и Сврачка. — Татко оставя — оставяше де — две свои братовчедки да се грижат за нея. Едната е вдовица, а другата никога не е била омъжена. Вдовицата има син, който минава по два пъти в седмицата, за да помага с тежката работа.

Фаун си представи, че момчето от семейство Клиъркрийк прилича на Аш Танър, и кимна одобрително.

— Написах две писма — Уит ми помогна, — едното след сблъсъка с бандитите, а другото, след като се оженихме в Греймаут, и ги пратих на север по приятели лодкари. Имаше и лоши, и добри новини. Дано да се пристигнали. — След малко добави: — В реда, в който трябва.

— Ако Клиъркрийк е истински речен град, както казваш, тогава новините за речните бандити са стигнали там отдавна — изтъкна Фаун. — Вече минаха месеци и те са се отърсили от лошите новини. Ако добрите пристигнат с вас, тогава всичко е наред.

Бери кимна и дръпна юздите, когато Фаун се оплака, че ако продължат да яздят в тръс, или тя, или Нати-Мари ще започнат да хълцат.

Клиъркрийк се разкри пред погледите им следващия следобед, след като два часа преди залез превалиха гориста стръмнина. Долината се ширна в цялата си златистозелена прелест, засенчена от западните хълмове. От лявата страна блестеше широката Грейс. Селото беше спретнато. Къщите бяха пръснати в цялата долина, вечерните огньове изпускаха позлатени нишки дим. Фаун се изправи на стремената, за да огледа важните места от детството на Бери, които младата жена й сочеше. Дори Сумак и Аркади, които яздеха зад тях и нямаха очи за нищо освен един за друг, се приближиха, за да слушат.

Яздеха покрай ниски дървени огради около тесни пасища, очертани от гористи хълмове.

— Ето го езерото! — въздъхна очарованата Фаун. Видя и кротка крава, няколко кози и пилета. Заобиколиха няколко кестена, излязоха на къса алея покрай нова дървена ограда — и ето че къщата беше пред тях.

Не беше боядисана и изглеждаше така, сякаш цял куп дърводелци са работили по нея години наред. Вместо етажите да бяха спретнато вдигнати, както в Уест Блу, човек оставаше с впечатлението, че някой е запокитил на хълма щайги и по някаква случайност те са се заклещили една за друга. По покрива стърчаха шест комина. Сигурно преди поколения тук бе живяло по-голямо семейство и по всичко личеше, че в бъдеще също ще е така. „Какво прекрасно място да прекараш детството си.“ Колкото и странна да изглеждаше, къщата си имаше хубава веранда с парапет и покрив, много подобна на палубата на лодка.