Читать «Хоризонти» онлайн - страница 213

— Всичко ще е наред, стига Езерняците да не се опитват да им пробутват патрулния си хумор.

Той се усмихна.

— Всеки, който е слушал историите на Бо, ще преглътне и Езерняшкия хумор. Е, може и да не стане още от първия ден.

Фаун се изкиска.

— Онези момчета от реката ще се справят добре в патрула. И двете страни има какво да научат.

— Разчитам на това. — Той присви очи към ореха. — Спомням си обаче какво казаха Уит и Бо на рождения ти ден, когато за пръв път показах това… Че ще дойде ден, когато някой ще измисли как да се възползва от него за лоши неща.

— За съжаление е точно така — въздъхна Фаун. — Има обаче достатъчно хора… Бандитите, на които се натъкнахме, бяха ужасни, но пък повечето моряци са свестни хора. На реката й се носи лоша слава, но никой не е спрял да пътува по нея и да се възползва от всичко, което предлага. Ако колелата са добре смазани, малко мръсотия няма да ги спре да се въртят.

— Права си, Искрице. — Той остави ореха и я погали по рамото. Тя веднага настръхна. — Има време, ще разберем.

Главата й беше на възглавницата, когато топлата му длан се плъзна по корема й. Фаун се надигна и погледна надолу, за да проследи пътя на пръстите му. След шест месеца сигурно щеше да се чуди защо е била толкова нетърпелива коремът й да порасне.

— Нати-Мари добре ли е?

— Засега ми се струва доволна и щастлива, въпреки че с мама преживяха големи приключения.

Говореше тихо, но в гласа му прозвуча ужас, породен от спомена.

Тя си пое дъх и се замисли какво да каже.

— Сватбеното ни пътешествие беше наистина невероятно. Повечето мъже обещават на любимите си целия свят. Ти наистина ми го показа.

С тези думи си спечели целувки от слепоочието до брадичката. Бяха божествени, но тя все още не можеше да си позволи да се разсейва. Стисна ръката му, преди да се плъзне надолу и да я остави без думи.

— Не мисли, че се оплаквам, но може ли известно време да си поостанем вкъщи?

Той се разсмя.

— Май времето ти на патрулен изтече. Сега е мой ред да стана фермер. — Стана сериозен, но не задълго. — Всичко ще е наред. Като си останем вкъщи, ще науча много нови неща. Досега не съм се задържал на едно място.

— Няма да прекалявам с вълненията.

Целувките с усмивка й се сториха още по-приятни. Устните му се спуснаха към врата, насочиха се надолу и двамата забравиха за разговорите.

След няколко дни почивка в Блекуотър Милс Аркади заяви, че Бар може да язди отново, стига да е с шина и да не препуска. Уит му даде кротка кобила. Даг си спомни счупената си миналата година ръка и си каза, че Бар все още много го боли, което се потвърди от немощната усмивка на младежа и от това, че не се възпротиви на ограниченията. Но пък укротеният Бар се оказа приятен спътник.

Въпреки че яздеха бавно, правият път на север скоро ги отведе до следващата раздяла. Бар, Ремо и Рейз трябваше да се отправят към Пърл Рифъл. Там Рейз щеше да остане като гост, да опознае лагера със сала и да потвърди разказа на патрулните за убийството на злините на Северния път. Малко по-късно там щеше да го потърси Сумак.