Читать «Хоризонти» онлайн - страница 217

Лоис Макмастър Бюджолд

Бар свали якето си от еленова кожа и го закачи на гърба на стола, за да съхне.

— Да, срещнах Сумак, докато си оставях коня отзад в обора. Стори ми се много весела и наедряла. Носи се като някоя от лодките, дето ги видяхме в морето. — И направи жест, за да покаже издуто платно.

— Заради пухената подплата е. Заших й я за палтото, защото Аркади все се тюхкаше, че прекарвала прекалено много време с конете в студа. Още по-страшна е, когато я видиш без палтото. Скоро и тяхното бебе ще се роди. — Тя се усмихна. — Ако човек не знае какво е преживял, направо няма да повярва как се суети около нея. Хем е тъжно, хем да им се не нарадваш. Струва ми се, че напоследък той цени всичко много повече.

Бар се усмихна. Тъжен ли беше? Фаун реши, че си въобразява, и продължи:

— Добре, че Сумак го търпи. Много прилича на майка си, Омба. Вече е обсебила всичките ни коне, оправя се с тях също както Омба на Кобилешкия остров. Ти видя ли кончето на моята Грейс, Дансър. Нали е много сладко?

— Да. Сумак първо него ми показа.

Фаун върна гърнето на огъня.

— С патрул ли си излязъл? — Долината на Клиъркрийк се намираше на източната граница на територията, която патрулираха от Пърл Рифъл. Запита се дали да не предложи на патрулните да преспиват в обора, но Сумак сигурно щеше да отсече, че ще притесняват конете. — Да не би да си куриер?

— Не, сам съм. Просто дойдох на гости. Искам да видя Даг. И теб.

— Кракът боли ли те?

— Не, просто… — Затътри стола до огнището, но забеляза голямата кошница в един ъгъл и побърза да го пусне, за да не вдига шум. Зашепна:

— Това ли е Нати-Мари? Спи ли? Ще я събудя ли, като говоря?

— Малко вероятно, стига да не крещиш и да не изпускаш разни неща. Току-що се нахрани, така че сега й се спи. Няма значение дори да се събуди. И без това спи по-добре през нощта, ако не я оставям да спи по цял ден. — Фаун се прозя. — Както и аз. Имам толкова много работа, че се изкушавам да я оставя да си поспи.

Бар се взираше в бебето, обзет от мъжки ужас. Фаун сниши глас.

— Все още е кръглолика като дете на семейство Блуфийлд, но се надявам след време да има скулите на Даг. Главичката й доста порасна през последния месец. И косата й, слава на боговете. — Тя се наведе и докосна с пръст черния мъх. — После можеш да я подържиш.

— Ами… добре. — Бар предпазливо отстъпи от кошницата и се настани на стола.

Фаун взе дървената лъжица и разбърка сиво-зеленикавия буламач, който се сгъстяваше точно както трябва.

— Татко доведе мама чак от Уест Блу, при това в тази кал. Пристигнаха два дни преди да се роди Нати-Мари. Останаха три седмици, след това мама се върна за първото дете на Кловър. Заяви, че не одобрява мъжете да присъстват на раждането, но Аркади я спечели веднага. Според мен беше облекчена, въпреки че е родила толкова деца, защото акушерството не й се удава. Даг беше много развълнуван, но се държа много по-смело от мен. Не бях изпитвала такава болка, но пък сега си имам едно чудесно бебе, така че всичко е наред.