Читать «Хоризонти» онлайн - страница 208

— Да, добре ще е да предадеш новината на останалите лечители и създатели — рече той на младата жена. — Всеки, който иска да се научи как да отомайва или да създава подобни щитове, може да ни намери с лечител Уотърбърч в дома на Бери Блуфийлд край Клиъркрийк на река Грейс. Ще приемем всички. Все още не сме запознати с тънкостите на работата със същността, но колкото повече хора мислят над проблема, толкова по-добре.

По обед патрулните от Лоръл Гап поеха отново, като често се обръщаха назад. Час по-късно спътниците на Даг се събраха, за да отидат при каруците. Даг се качи на Копърхед и гушна Аулет пред себе си, а Фаун беше отзад, въпреки че след известно време слезе, за да се качи Плъм, която досега беше на раменете на Аш. Откриха Индиго да пази непокътнатия им багаж. Младежът беше събрал дърва и правеше чай в компанията на няколко мулета и коне.

Уит и две от момчетата взеха мулета, за да отидат да докарат Рейз и Бар от скривалището. Когато се върнаха, сложиха Бар на одеялото до Даг. Веднага стана ясно, че счупеният крак на Бар е в много по-добро състояние от изкълчения глезен на Даг. Възрастният патрулен подсвирна от възхищение, когато видя как се е справил Аркади.

Още не бяха довършили вечерята, когато патрулът от Лоръл Гап слезе от планината. Шестима мъже носеха Пако на твърда носилка, а Аркади не се отделяше от пациента. Кала се затича със сълзи и смях към Сейдж и брат си и тримата се прегърнаха. Тавия крачеше след нея. Умората й личеше.

Стъмни се и всички започнаха да усещат влагата. Езерняците си направиха лагер до фермерите и всички започнаха отново да разказват и преповтарят преживяното. Аркади се оказа великолепен наставник. Даг се сети за тенджерите и тиганите, които фермерите бяха нахлупили по горното течение на Грейс, и си каза, че сега ще му се понесе славата на човек, който може да съживява мъртвите. Беше сигурен, че следващите разказвачи ще изкривят истината, но поне отначало хората щяха да научат как точно се е случило.

Аркади искаше да наглежда Пако още известно време, затова на следващия ден патрулните от Лоръл Гап с удоволствие останаха да си починат, тъй като и те бяха изморени. Напрегнатите разкази за битката, която бяха водили в северния край на долината, след като бяха разбрали, че рутинната им обиколка се превръща в спешен случай, а после и в катастрофа, звучеше на Даг прекалено познато. Кала и Фаун помагаха на Аркади в грижите за Пако, а патрулните помогнаха на фермерите да съберат животните, така че до вечерта добитъкът вече не скиташе на свобода.

Денят се оказа радостен, защото на следващата сутрин, докато Аркади, капитанът на патрула и патрулният лечител все още обсъждаха дали е по-добре носилката да се носи на ръка, или да я закрепят между два коня, се върнаха Сумак и Ремо. Бяха яхнали чужди коне и ги придружаваха двама непознати патрулни.

Сумак и Аркади се хвърлиха един към друг и онези, които познаваха Аркади като строг и намръщен човек, извиха вежди учудено. Даг се ухили. Един от младите патрулни се оказа синът на Пако.