Читать «Хоризонти» онлайн - страница 210
Лоис Макмастър Бюджолд
— Няма да ви задържам. Онзи следобед, в който Уит простреля злината, кажете какво правехте всички, когато дойде Нийта. Обаче съвсем точно.
— Ами… — Финч прокара ръка през косата си. — Отначало настана смут. Бери едва успя да ни обясни какво е станало, на останалите де. Много се разтревожихме за тях двамата с Уит. Бо погледна горката Фаун и каза, че е мъртва. Ход и Хоторн се разплакаха. Беше ясно, че няма да останем дълго на това място, повечето от нас мислеха, че и ти си мъртъв. Когато разказахме на мулетарите как глиненият те е отнесъл, те изкопаха гроб и за нея.
— Беше нещо като за благодарност — потвърди Аш.
— Нийта препускаше по пътя, видя ни и спря.
— Преди или след погребението?
— А, преди. Бяхме положили четиримата мулетари и Фаун на одеяла, споглеждахме се и не знаехме какво да кажем. Нийта каза, че била изпратена да открие местните Езерняци и да повика помощ за ранен патрулен. Била видяла Тавия, докато водела Аркади, за да ви спаси и двамата — ти също си бил ранен, но нямала представа колко тежко.
— Не звучеше много обнадеждаващо — продължи Аш. — Разбрахме, че някой е със счупен гръбнак, но така и не разбрахме кой.
— Казахме й, че Уит е прострелял злината, но тя май не ни повярва. Въпреки това отиде и огледа крилата. Така и не слезе от коня. Препусна, преди Вайо да успее да я попита за Аулет.
Нийта понечи да каже нещо, но Даг вдигна ръка, за да я спре. Тя присви очи. Дали разбираше какво следва? Даг беше сигурен, че е наясно.
— Тя разбра ли, че ще погребете Фаун? — попита той.
— Разбира се — отвърна Финч. — Не обсъждахме с нея, но тя видя положените на земята трупове и изкопаните гробове. Няма как да не е видяла.
Аш мигна и отвори уста, за да каже нещо, но Даг го прекъсна:
— Благодаря ви, момчета. Това е всичко.
Двамата тръгнаха към каруците, като се обръщаха любопитно през рамо.
Даг се намръщи на Нийта.
Тя вирна брадичка.
— Стори ми се мъртва! Реших, че й е изтръгната същността. Как да разбера, след като щитовете ти объркват всичко? Освен това се бях заслонила, за да не ми подействат остатъците от злината.
— Твърдиш, че си се била заслонила, и никой не може да го оспори — отвърна бавно Даг. — Аз поне не мога да го докажа. Ти също не можеш да докажеш, че казваш истината. Можеш ли, Нийта?
По бузите й избиха алени петна. Дали беше от възмущение, или от страх?
— Може да се открие сега — предложи Ремо.
Даг и Нийта не откъсваха погледи. Сърцето му биеше до пръсване. Странно. Странно наистина, не беше предполагал, че ще се вбеси чак толкова, че светът да се замъгли пред очите му.
— По-добре да не го прави — отвърна той. — Ако не е заслонена, ще я убия с мисъл. Точно както направих с Крейн. По-добре да я убия с мълчание.
Тавия и Ремо потръпнаха от ужас, Сумак трепна, но и тримата мълчаха. Никой не смееше да проговори.
Нийта сведе поглед. На Даг този отговор му беше достатъчен. „А ти, патрулен, мислеше, че това е твой дълг?“ Прокара лице по лицето си, за да се съсредоточи.
— Върви си, Нийта. Прибери се. Остани в тамошния патрул. Задължена си на Ню Мун, че са те отгледали, а на Лутлия, че са те обучили. Чакат те дълги години, докато изплатиш дълга си. На края на живота си сподели смъртта си, ако искаш. Само не се връщай на север. Северът не се нуждае от теб.