Читать «Хоризонти» онлайн - страница 206

Едва когато се отпуснаха между двете тънки одеяла, постлани на тревата, Фаун започна да си припомня събитията от предишния ден и си помисли, че изходът можеше да е много по-страшен. След това се разплака на рамото на Даг. Той я притискаше до себе си; не смееше да я пусне, откакто… откакто я бе извадил от гроба. Тя чак сега разбра, че е имало опасност да не я изровят. Да стигнат толкова далече, да преживеят толкова много и да я убият в последния момент — не бандити, нито глинени или злини, ами невежи фермери…

— Ш-ш-ш — прошепна той в косата й и тя потрепери.

Преглътна, опита се да спре да подсмърча — да не би да прекаляваше с плача? — и попита:

— Можеш ли да разбереш дали бебето е добре?

Усети как той се съсредоточава и отпуска усета си за същност.

— Така ми се струва — отвърна и очите му заблестяха. — Наистина. В момента не е по-голяма от малкия ти пръст. Ще накарам и Аркади да провери, когато се видим, за всеки случай.

Фаун въздъхна облекчено.

— „Тя“ ли каза? Сигурен ли си?

— Да — отвърна той доволно. Фаун потръпна отново, а той заяви: — Ще се казва Мари.

Каза го нарочно, за да я разсее, и тя му беше благодарна.

— Не трябва ли да ме попиташ и мен? — Сети се за нещо друго. — Какво ще кажеш за Нати?

— Дирла също е хубаво име за едно умно силно момиченце. Или пък Сумак.

— Да не стане грешка, след като Сумак ще е с Аркади. Говоря за по-нататък.

— По-нататък — прошепна той. — Харесва ми как звучи.

— И никакви животински имена, та дори да са умалителни. Понякога се питам къде им е бил умът на нашите. — Очевидно никога не си я бяха представяли като пораснала — нито едно време, нито пък сега. — Ти представяш ли си баба ти да се казва Фаун?

— Представям си, при това с огромно удоволствие.

Тя се изкиска и го бодна игриво с пръст.

— Да не си посмял да кажеш: „Милото ми сърненце“.

Усети усмивката му до къдриците си. Най-сетне се беше стоплила и престана да трепери. Тънкото одеяло върху тревата й се струваше истински лукс. „Стига Даг да е до мен, всичко ще е наред.“ Едва сега осъзна, че удобството не е в меката постеля, а в чувството за сигурност. Радваше се, че и хората около огъня са в безопасност. Сгуши се в Даг и заспа.

23.

Даг се събуди доволно отпуснат, както обикновено след изтощителна битка. „Да, това съм го преживявал.“ Не беше чак толкова изморен, че да не опипа Фаун и да се увери, че е при него — жива, топла и сънена. Замисли се за всички възможности, за които си бе забранил да мисли снощи, и остана изумен колко малко желание има да спасява света, ако съпругата му не е жива.

Също Бери и Уит и останалите от семейство Блуфийлд. И приятелите му, и роднините, без които не можеха, и така нататък до безкрайност и после пак обратно. Не беше нужно да обича целия свят — Граус недоволстваше за нещо в другия край на сечището, — май един човек му беше напълно достатъчен. Даг се вгледа през листата на дърветата към небето. Денят се очертаваше ясен и топъл, след като мъглата се вдигнеше.