Читать «Хладнокръвна ярост» онлайн - страница 244

— Аха — отвърна той. — Нещо много бързо навлизаш в моя бизнес. Как я караш?

— Екстра.

— Вярно?

— Вярно. А ти?

— Още съм на тая работа. Адвокат Лафамилия харесва стила ми.

— Жена с вкус.

— Сигурен ли си, че си окей?

— Добре съм. Имам малки рибки в басейна, те растат и се развиват прекрасно и аз съм в чудесно настроение.

— Малки рибки ли?

— Искаш ли да ги видиш?

— Искам.

Слязохме в японската градина. Отначало Майло не можа да ги види, но накрая ги видя и се усмихна.

— А, да. Сладури. С какво ги храниш?

— Мляна рибешка храна.

— А големите не ги ли ядат?

— Ядат ги. По-бързите обаче оцеляват.

— Аха.

Той седна на един камък и подложи лице на слънцето.

— Снощи Никуист дошъл в ресторанта. Говорили няколко минути с Дон, после се разделили. Приличало на сбогуване. Бусът бил натоварен като за дълго пътуване.

— Това от твоя човек ли го научи?

— Всяка една подробност. Заедно и с часа на твоето заминаване оттам. С точност до секундата. Страхотен е в подробностите. Ако бях проявил достатъчно ум, щях да му кажа да те проследи.

— А щеше ли да може да помогне?

Той се усмихна.

— Сигурно не. Страда от артрит и емфизема. Но има адски добър почерк.

Върнахме се в кабинета. Майло погледна листа в пишещата машина и попита:

— Какво е това?

— Монографията ми.

— Значи всичко се връща в нормалните си релси, а? Кога ще се видиш с Мелиса?

— В смисъл терапия ли?

— В смисъл.

— Веднага щом се върне в Лос Анджелис. Преди около час й се обадих. Не иска да се отдели от майка си. Докторът, с когото разговарях, каза, че Джина ще може да бъде преместена не по-рано от седмица. А след това ще има по-продължително лечение.

— Исусе! — промърмори той. — Мелиса наистина ще има нужда от теб. А може би всички, замесени в тая история, трябва да се подложат на терапия.

— Ама голяма услуга ти направих, а?

— Всъщност да. Когато седна да си пиша мемоарите, на тази история ще посветя цяла отделна глава. Адвокат Лафамилия каза, че щяла да ми стане агент, ако някога се захвана.

— Адвокат Лафамилия вероятно ще бъде много добър агент.

Той се усмихна.

— За Даус и Ангър дойде време да им напъхат топките в месомелачката. Почти ги съжалявам… Ял ли си нещо? Ако не си, готов съм да хапна нещо по-солидно.

— Закусих много стабилно — отвърнах. — Но съм готов да направя нещо друго.

— И какво е то?

Казах му.

— Боже господи, няма ли най-сетне да се откажеш? — възкликна той.

— Трябва да разбера. Заради всички. Ако ти не искаш, ще продължа сам, опипом.

Той отново повтори:

— Господи! — После: — Окей, дай да го чуем още веднъж. С всички подробности.

Разказах му.

— И това ли е всичко? Един телефон на пода? И това е всичко, с което разполагаш?

— Да, но времето съвпада.

— Добре — каза той. — Лесно можем да проверим във файловете. Въпросът е дали това обаждане е регистрирано, или не.

— Обаждането от Сан Лабрадор до Санта Моника е точно такова — отвърнах аз. — Вече проверих сметката.

— Господин Детектив — подхвърли той. — Господин Частно око.

Мястото не изглеждаше на такова, каквото беше. Викторианска къща в един работнически квартал в Санта Моника. Два етажа, огромна веранда отпред с шезлонги и дивани люлки. Страшно много коли по улицата. Още няколко в алеята. По-добро място и по-добра поддръжка от останалите сгради в пресечката.