Читать «Хладнокръвна ярост» онлайн - страница 2

Същият код, само че последните четири цифри бяха други.

Сменила си е телефона или се е изнесла от къщи? Ако е направила второто, не е отишла много далеч.

Проверих датата на последния й сеанс. Беше отпреди девет години. Рожден ден през юни. Значи преди един месец е навършила осемнадесет.

Запитах се какво ли у нея се е променило. И какво си е останало същото.

Запитах се защо не се бе обадила по-рано.

2.

Слушалката бе вдигната след второто позвъняване.

— Ало?

Глас на непозната млада жена.

— Мелиса?

— Да?

— Обажда се доктор Алекс Делауер.

— О! Здрасти! Не очаквах… Благодаря ви, че се обадихте, доктор Делауер. Не очаквах да ми се обадите по-рано от утре. Дори не бях сигурна дали въобще ще ми се обадите.

— И защо?

— На вашия номер в ука… Извинете. Почакайте секунда, моля.

Длан върху слушалката. Приглушен разговор.

След това тя отново заговори:

— В указателя няма даден никакъв служебен адрес. Всъщност няма никакъв адрес. Само името ви, без никаква титла… даже не бях сигурна дали сте същият А. Делауер. Нямах никаква представа дали още работите. От телефонните услуги казаха, че работите, но го правите само със съдии и адвокати.

— Това е горе-долу така…

— О! Тогава…

— Но съм винаги на разположение за бивши пациенти. И много се радвам, че се обаждаш. Как вървят при теб нещата, Мелиса?

— Нещата вървят добре — каза тя бързо. Плах смях. — И след като казвам това, логичният въпрос е защо ви се обаждам след толкова години мълчание, нали? А отговорът е, че се обаждам не заради мен, доктор Делауер, а заради майка.

— Разбирам.

— Не че е кой знае колко ужасно… о, по дяволите, почакайте. — Отново длан върху слушалката и отново приглушен разговор. — Наистина съжалявам, доктор Делауер, сега просто не е удобно да разговаряме. Мислите ли, че мога да дойда… да ви посетя?

— Разбира се. По кое време ти е удобно?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Сега съм вече свободна — завърших училище. Дипломирах се.

— Поздравления.

— Благодаря. Чувствам се чудесно, че вече няма училище.

— Убеден съм, че е така. — Хвърлих поглед на графика си. — Какво ще кажеш за утре по обяд?

— По обяд е чудесно. Наистина съм ви много благодарна, доктор Делауер.

Упътих я как да стигне до къщи. Тя благодари и затвори, преди да успея да й кажа довиждане. След като научих далеч по-малко, отколкото обикновено по време на всеки предварителен разговор.

Умна млада жена. Добре се изразява, малко напрегната. Дали не крие нещо?

Като я помня каква беше като дете, нито едно от тези неща не ме изненадваше.

Заради майка.

Това откриваше цяла вселена от възможности.

Най-вероятната — повела е борба с патологията на майка си, каквото и да означаваше това за нея. Имала е нужда да концентрира чувствата си и може би да получи професионален съвет за майка си.

Така че утрешната визита вероятно щеше да бъде еднократна. И толкова. За още девет години.

Затворих картона й, успокоен от способностите си да предсказвам.

Със същия успех бих играл на рулетката във Вегас. Или ако бях купувал акции за жълти стотинки на борсата.