Читать «Хладнокръвна ярост» онлайн - страница 5

— Звучи ми като от някой готически роман.

— Да. Точно така си беше. Средновековна история. Като замък, обитаван от призраци. Не че майката бе такава. Всъщност тя бе очарователна. Сладка. В уязвимия смисъл на думата.

— Истинска викторианска принцеса — повторих аз. — Изобщо ли не излиза от къщата?

— Така каза. Това, което ми сподели… доста се срамуваше. Но не че срамът я кара да се опитва да излезе от къщата. Когато й предложих да види дали може да дойде до кабинета ми, тя направо се стегна. Ръцете й чак започнаха да треперят. Затова се наложи да отстъпя. Обаче се съгласи Мелиса да ходи на психолог.

— Странно.

— Странното е ваш бизнес, не е ли така?

Усмихнах се.

Тя продължи:

— Не възбудих ли интереса ви?

— Мислите ли, че майката наистина търси помощ?

— За момиченцето ли? Казва, че е така. Но по-важното е, че детето има мотивация. Именно то се е обадило по телефона в службата за помощ.

— На седем години и тя се е обадила?

— И операторката не повярвала. Тази линия не е предназначена за деца. Понякога им се обаждат тийнейджъри и те ги отклоняват към отдела за възрастни. Обаче Мелиса сигурно е видяла рекламата по местната кабелна телевизия, записала е номера и после го е набрала. А по това време е трябвало да бъде в леглото. Обадила се малко след десет часа вечерта.

Тя извъртя чантата пред себе си, отвори я и извади една касета.

— Знам, че звучи малко префърцунено, но доказателството е тук. Те записват всички разговори. Накарах ги да ми направят копие.

Казах:

— Сигурно доста е пораснала за възрастта си.

— Сигурно. Наистина би ми се искало да се видя с нея… какво смело момиченце… да поеме инициативата и сама да се обади. — Тя направи пауза. — Кой знае какви страдания търпи… Както и да е, след като прослушах касетата, звъннах на телефона, който тя бе оставила на операторката, и така се свързах с майката. Нямаше представа, че Мелиса се е обаждала. Щом й казах, тя се смути и заплака. Но когато я помолих да дойде на консултация, каза, че е болна и не можела. Помислих, че се касае за известна степен на инвалидност, затова й предложих аз да отида. Така се стигна до моята домашна визита. — Тя ми подаде касетата. — Ако искате, можете, да я прослушате. Струва си. Казах на майката, че ще говоря с психолог, и си позволих да й дам вашето име. Но не се чувствайте задължен.

Взех касетата.

— Благодаря ви, че сте се сетили за мен, но не съм сигурен дали аз мога да правя домашни визити чак до Сан Лабрадор.

— Тя може да идва в другия край на града, Мелиса, искам да кажа. Някой от прислугата ще я води.

Поклатих глава.

— В случаи като този майката трябва да вземе активно участие.

Тя смръщи вежди.

— Знам. Това не е идеалното решение. Но нямате ли някакъв метод, който да помогне на момиченцето без помощта на майката? Просто да намали малко тревогата у нея? Всичко, което направите, може да намали риска от пълно откачане. Ще бъде наистина едно добро дело.