Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 8

Дълго стоях на плажа. Заливчето беше във формата на добре очертан полумесец. Отдясно и отляво го затваряха вулканични скали — остри камънаци, покрити с шипове, надупчени като сирене и много по-леки, отколкото подсказваше обемът им. Пясъкът приличаше досущ на пепел от тамян, сив и сгурест. Малки, кръгли отверстия се отваряха към скривалища на рачета. Заради рифовете вълните пристигаха обезсилени, фин слой бяла пяна бележеше границата между морето и сушата. Отливът беше побил по брега десетки очистени, гладко шлифовани дънери и коренища от паднали стари дървета. Приливите ги бяха обработили с вещината на ваятел и бяха превърнали някои от тях в сложно извити скулптури с рядка красота. На места небето светлееше печално с цвета на нечисто сребро, на други тъмнееше като ръждясали доспехи. Слънцето беше виснало като портокал по средата — малко, затулено от вечни облаци, които неохотно пропускаха светлината, обречено по тези ширини никога да не стигне зенита. Ала моето описание не е достоверно. То съдържа само онова, което аз успях да съзра. Но гледките пред очите на човека обикновено са отражение на скритото зад тях.

2

Има случаи, когато човек се пазари с миналото си за бъдещето. Сяда на някоя усамотена скала и полага всички усилия, за да постигне споразумение между претърпените поражения и предстоящата неизвестност. В този смисъл разчитах, че комбинацията от време, размисъл и разстояние ще стори чудо. Затова именно се бях оттеглил на острова.

Останалото време от така нереалната си първа сутрин посветих на багажа, който разопаковах, сортирах и подредих с религиозна ревност. Тъкмо религиозна, понеже животът ми на острова без друго се очертаваше като аскетско преживяване… По-голямата част от книгите се побраха по лавиците, наследени от моя колега, от когото друг помен така и нямаше. После се заех с чувалите с брашно, консервите, осоленото месо, капсулите етер за непредвидени болежки и незаменимите срещу скорбут таблетки витамин С, с хиляди. Измерителните уреди, за щастие непокътнати, температурните регистри, два живачни барометъра, три диахронни модуляра и отлично заредената аптечка. И куриозите в сандък 22-Е, където се съхраняваха всякакви писма и прошения, плод на престараването на ред научни и обществени учреждения.

Въодушевени от моя престой в едно тъй негостоприемно кътче на Земята, руснаците от Киевския университет ме молеха да извърша биологичен експеримент. По причини, които така и не схванах, географското разположение на острова било идеално за размножаването на дребни гризачи. Предлагаха ми да се захвана с развъждането на дългокосместа порода сибирски зайци джуджета, изключително приспособими към тукашния климат. При сполучлив изход от експеримента, случайно попадналите на този бряг кораби щели да разполагат с прясно месо. Бяха добавили и две книги с инструкции, в които много нагледно се обясняваше какви грижи изискват рунтавите зайчета. Само че с тях не вървяха ни клетки, ни зайци, били те рунтави или безкосмести. Което ме подсети за кискането на корабния готвач всеки път, когато ние с капитана го поздравявахме за задушеното, записано в менюто като „Руски заек в киевски сос“.