Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 10
Альберт Санчес Пиньоль
* * *
Най-облагодетелстваните от съдбата ирландски сираци ги настаняваха в дома „Блакторн“. Англия гледа на сираците в Ирландия като на потенциална опасност, бунтовническо пушечно месо, та предназначението на „Блакторн“ беше да ни превърне в безобидни и послушни пролетарии. Главно моряци. Неслучаен занаят — чрез него подозрителните по рождение хем се натирваха в открито море, хем биваха заточени в английската флота, същински плаващ затвор. На по-надарените ученици в „Блакторн“ позволяваха да следват полувисше. Бидейки такъв, ми се удаде да стана „Специалист по морска логистика“ — един напълно посредствен СМЛ. Вярно,
Два пъти седмично отивах от „Блакторн“ до града, където се бях записал на курс по ирландски. В действителност уроците не ме интересуваха кой знае колко. Бяха прикритие, под което работех като свръзка за републиканците, та така и не напреднах в езика. С мен идваше едно момче на име Том. Страдаше от нелечима болест, което не му пречеше да притежава най-веселия характер в сиропиталището.
— Аз съм най-патриотичният туберкулозен в цяла Ирландия — обичаше да казва. И се смееше.
Пренасяхме депеши. Придвижвахме се на велосипеди и изглеждахме такива, каквито бяхме — бедни пансионери от „Блакторн“ на път към фолклорния си кръжок. Понякога ни спираше военен патрул, чиито униформи в цвят патешки дрисък нарушаваха тучната зеленина на пейзажа. Особено добре си спомням един сержант с телешки поглед.