Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 38

— Притежава ли и други умения, освен да пренася чинии и кофи? Не сте ли я научили на латински?

Погледна ме твърдо. Не искаше разправия, но имаше готовност да даде отпор.

— Не — отговори. — Нито латински, нито гръцки. Показал съм й само това. И вдигна приклада на ремингтона. — Важи колкото всички уроци по латински и гръцки взети заедно.

— Да, разбира се — казах аз и си разтърках главата. Страшна мигрена ми пречеше да следвам разговора.

— Но ако трябва да отговоря на вашия въпрос, ще ви кажа — да, има някои способности, които я правят много ценна. Когато наблизо има жабоглавци, тя пее.

— Пее ли?

— Пее. Като канарче. — Изплъзна му се дълбок, злокобен и много грозен смях. — Предполагам, че носи късмет на собственика си. Това е най-добрият талисман, който може да се намери на острова.

Не казахме нищо повече. Останах си спокойно на стола. Умът ми действаше бавно. Затруднявах се да свързвам образите с думите, които ги определяха. Вцепенен, обзет от объркване като преминал през лавина, гледах стаята, леглото, балкона, неподвижния Батис, една бойница — и нищо нямаше точно значение.

— Нека ви разведа из фара, да го разгледате — каза Батис, възприемайки пасивно моето състояние. — Елате.

Изкачихме се по желязната стълба, която свързваше жилището с горния етаж. Там, под самия купол на фара, беше машинарията на прожекторите. Сложен часовников механизъм, масивни части, производство на металургията. В средата на залата — генератор, захранващ двата прожектора. Свързваха се посредством метални оси. Подвижната инсталация бе разположена върху нещо като железница-джудже, която обикаляше помещението от външната страна. Батис задейства три лоста и механизмът се задвижи със слонско скърцане, преодолявайки статичната инерция. Както виждате, насочил съм ъгъла на прожекторите под такъв градус, че да претърсват околностите на фара. Така имам възможност да ги откривам, когато наближат. При всяка обиколка обаче прожекторите променят наклона. Фокусират последователно основите на фара и някаква точка на разстояние. Мога да покрия цялата гора. Ако трябва, светлината може дори да къпе къщата на метеоролога в другия край на острова.

— Знам това.

Но аз самият не знаех дали думите ми бяха укор, или проста констатация. Батис игнорира и двете значения.

— Бих могъл да направя така, че светлината да се фокусира само в рамката на вратата под нас, статично. Но за какво? Ще странят от прожектора. С постоянното въртене ги принуждавам да се движат, за да избягват светлинния сноп. А те, като всички зверове от преизподнята, мразят светлината, била тя божествена или човешка.

Това беше най-високата точка на островчето и ни предлагаше прекрасна панорама. Земята се простираше във формата на чорап. Каменният покрив на къщата се открояваше в дъното, на петата на чорапа. От двете страни на брега, обикаляйки го, подводни скали с различни размери изпълваха океана с бенки. На северната страна имаше една по-висока от останалите — на сто, сто и петдесет метра от острова. Взрях се по-добре и тогава видях, че стърчеше носът на малък, заседнал в пясъка кораб.