Читать «Хелиополис» онлайн - страница 168

— Не, сапий. Към Харбиг! Ще…

Не довърши. Тежък, остър предмет се стовари върху главата му и проби тила. С глух стон Виктор се строполи на пода.

Но през мъглата, която го обгръщаше, той чу шум, боричкане, хъркане, нечий вик, някакъв удар. После пилотът го вдигна и положи на креслото.

— Виктор! Виктор Ес!

Той отвори очи, размътеният му поглед се спря върху пилота. Кръвта му се стичаше от тила към гърба и раменете.

— Имаш ли соларин? — промълви той.

— Да.

— Дай!

С усилие изстиска цяла туба в устата си. Вече нямаше значение дозата. Важното бе да издържи още двайсет минути. Само още двайсет минути! В жилите му потече слънчева енергия.

— Сапий, лети към Харбиг! — каза той и отново слепешком напипа червения бутон.

— Слушам, към Харбиг! — отвърна другият сапий.

И едва сега Виктор погледна надолу: на пода лежеше Густав Ван Дам неподвижен. Между сгърчените си пръсти държеше железен бокс. Стъкленото му око беше насочено към екрана, другото бе затворено, а сухото му, подправено лице бе заприличало отново на лицето на полковник Густав Ван Дамлер, началник на черните резервати край Претория, човека, който правеше масови дисекции на живи деца.

— След десет минути сме над Харбиг — съобщи пилотът.

Виктор държеше десница над червения бутон. От тила му продължаваше да се стича кръвта.

— Сапий, предавай навсякъде! — заповяда той.

Пилотът включи предавателя. Сега отново целият свят ги чуваше и виждаше. Виктор погледна напред и заговори:

— Хора! След десет минути град Харбиг ще бъде унищожен от боен кораб на Хелиополис. Защото град Харбиг е свърталище на бандити. Защото град Харбиг е виновен, че търпи бандита Джими Морели. Край!

Опипа червения бутон. Слабостта нахлуваше в гърдите му, слизаше надолу, обземаше ръцете, краката. Пред очите му заиграха кръгове.

Само след десет секунди от високоговорителя дойде глас:

— Внимание! Тук Републиката. До бойния кораб на град Хелиополис. Предупреждаваме, че всеки опит да бъде нападнат град Харбиг ще бъде сметнат за нарушение на Договора и за престъпление против човечеството. Повтаряме. Тук Републиката…

И Виктор слушаше и все още не можеше да проумее истинския смисъл на казаното. Но веднага след тия думи от земята долетя друг глас, един остър, дрезгав, болезнено познат глас:

— Тук Джими Морели. До „Хелиополис I“. Виктор Дарнел, чуйте! Бомбардирайте Харбиг! Изравнете го със земята! Виктор Дарнел, повтарям: бомбардирайте Харбиг! Там е Клавел Мачадо…

Пилотът каза:

— След три минути сме над Харбиг.

А пръстите бяха над червения бутон…

Във високоговорителя се промъкна един глас, който накара Виктор да изтръпне:

— Виктор, приятелю, тук Алек, Алек Димов. Намирам се във видеофонната станция на град Хонолулу. Тук Алек. Намирам се във…

Виктор веднага включи Хонолулу. На екрана беше Алек. Виктор не вярваше на очите си. Алек! Слаб, с побелели коси и превързано чело, но жив! Виктор не се питаше как Човекът от Горния свят се е спасил от ада на Хелиополис, как е стигнал до Хонолулу, само слушаше неговия тъй близък, тъй човешки глас, много уморен, тих, изпълнен с болка: