Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 34

Разтърси я така, че зъбите й затракаха. Торес Лал опря ръце в гърдите му и промълви със свито от ужас гърло:

— Нали имате припаси в каруците, а и животните ви могат да пасат по пътя?

Лейтенантът се разсмя.

— А, значи било толкова просто? И с какво да се храним по-точно? Колко хора тъпчем тази земя? Ето ти го отговора — към десетина хиляди човеци и нечовеци, седем хиляди йелки и други добичета. За всеки човек са нужни килограм хляб дневно и половин килограм друга храна, че и дажба ядал. Като събереш всичко накуп, стават тринайсет и половина тона — всеки божи ден! Хората можеш да държиш полугладни, стомасите ни издържат и празни. Но ако не напълниш търбусите на животните, те се поболяват. А за един йелк ни трябват девет-десет килограма фураж на ден. При седем хиляди глави стават над шестдесет и два тона! Или ги мъкнеш в каруците, или ги събираш по пътя, ама ние можем да превозим само девет тона… — Той помълча, като че опитваше да превърне всичките си представи в числа. — И как попълваме недостига? Ето как — в движение. Бихме могли да реквизираме нужното от селата по пътя, само че в Чалс няма никакви села. Живеем с това, което можем да намерим из околните земи. Стига ни само проблемът за хляба… За да изпечеш килограм войнишки хляб, нужен е поне половин килограм брашно. Значи всеки ден трябва да имаш шест и половина тона. Но това е нищо в сравнение с апетита на животните. За да нахраниш петдесет йелки и хокснита, трябва да намериш четири декара хубава зелена тревица…

Торес Лал захлипа. Лутерин се надигна и опрян на лакът, плъзна поглед по лагера. Тук-там във въздуха се издигаха искрите от огньове, понякога закривани за миг от движещи се фигури. Някои от мъжете пееха, други бяха изпаднали в транс, за да общуват с духовете на мъртвите.

— Да речем, че стигнем до Кориантура за двадесет дни, значи животните ни ще опасат почти дванадесет хиляди декара трева. Сигурно и мъртвият ти съпруг е бил принуден да прави такива сметки, нали? Една армия в поход прекарва повече време в търсене на храна, отколкото в движение. Сами си мелим зърното, а тук трудно се намира нещо, освен бурени и шоатапракси. Пращаме много хора да секат дървета, за да има какво да горят фурните. Да, караме си и фурни. Всеки ден храним и поим йелките… Вече стана ли ти ясно защо Истуриача беше обречена? Самата история е срещу заселниците.

— Това не ме засяга! — сопна се тя. — Аз да не съм животно, та ми приказваш само за вашите добичета? Не ме интересува дали всички ще измрете от глад. Преди беше пиян от кръв, сега си пиян от ядал.

Шокерандит сниши глас.

— Те си мислеха, че от мен няма никаква полза в битките, затова в Кориантура ми възложиха да се грижа за снабдяването с фураж. Какво оскърбление за сина на Пазителя! Наложи се да науча всички тези числа, жено, а накрая прозрях скрития в тях смисъл. Вече знам какво означават. Година след година благоприятният за посевите сезон намалява, макар и само с по ден-два. А това лято беше истинска съсипия за стопаните. Хората от фермите в северната част на провлака гладуват. Сама ще се убедиш. Всичко това е известно и на Аспераманка. Каквото и да е мнението ми за него, той поне не е глупак. Когато потеглихме на юг, армията наброяваше повече от единадесет хиляди бойци. Изпращането на друга вече става невъзможно.