Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 32

В паметта му изплува денят преди сиборналската армия да потегли на юг от граничния град Кориантура. На войниците от неговия отряд бе разрешено да прекарат вечерта и нощта, както предпочитат. Приятелят му Умат се опита да го склони да дойде с него, но Лутерин се дърпаше като последния глупак.

Докато останалите се напиваха до безсъзнание и се въргаляха с проститутки, той обикаляше сам по настланите с каменни плочи улици. Влезе в магазинчето на един двойновиждащ, разположено на площада до стар театър.

Ученият мъж му показа какви ли не любопитни неща. Имаше някакво подобие на гривна, уж изработено в друг свят. В една стъкленица бе нагъната тения, дълга над два метра. Двойновиждащият я примамил да излезе от червата на една достойна дама (като за целта използвал малка сребърна флейта, с която бе готов да се раздели на разумна цена).

— Имам ли в душата си достатъчно смелост, за да вляза в битка? — попита го Лутерин.

Застаряващият учен веднага се зае да мери черепа му с всякакви инструменти и накрая отсъди:

— Млади господине, вие сте или светец, или голям грешник.

— Но аз не ви питах за това! Интересува ме дали съм храбрец или страхливец.

— Това е един и същ въпрос. Иска се храброст, за да бъдете светец.

— Но не и за да бъда грешник, така ли?

Младежът се сети, че не посмя да се присъедини към забавленията на своите другари. А двойновиждащият закима с рошавата си глава.

— Не, грехът също изисква смелост, както и всяка друга постъпка. Даже ей тая тения е имала нужда от смелост. Вие бихте ли прекарал живота си, затворен в нечии черва? Дори в корема на някоя прелестна дама? Ако ви предскажа, че ви очаква подобна съдба, ще се зарадвате ли?

Увъртанията изчерпаха търпението на Лутерин и той попита грубо:

— Ще отговорите ли на въпроса ми или не?

— Вие сам ще си отговорите съвсем скоро. Ще кажа само, че ще се проявите като славен храбрец…

— Но?

Старецът се усмихна притеснено.

— Млади момко, природата ви е такава, че ще откриете у себе си и грешника, и светеца. Ще бъдете герой, но ми се струва, че откривам у вас и склонност към злодейство.

Лутерин си припомняше разговора (и тенията) през целия поход до Истуриача. Вече бе показал геройството си, но щеше ли да се осмели да стане и злодей?

Умат Есикананзи забеляза, че той пие, но не пее, и го придърпа насила за крака по-близо до огъня.

— Ей, старо приятелче, стига си се мусил! Още сме живи, показахме колко сме неустрашими — особено ти, а и скоро ще си бъдем у дома. — Умат имаше същото широко закръглено лице като баща си. Сега то грееше в усмивка. — Тоя свят е едно ужасно празно място, та затова си дерем гърлата — да го запълним с малко шум. Но като те гледам, друго ти се върти в главата.

— Умат, имаш най-мелодичния глас в цялата вселена, ако не броим чакалите, но аз предпочитам да поспя.

Приятелят му размаха пръст.

— Аха, така си и мислех! Оная твоя красавица! Покажи й и от мен как се правят тия работи. Обещавам да не те издам на Инсил.