Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 224

Той се отпусна тежко на леглото.

— Значи е мъртъв? Добра вест… — Тя се поколеба. — Лутерин, ако ми се довериш, мога да те заведа в малкото си убежище.

— Опасността винаги е на крачка след мен.

— Свикнах с това отдавна. Още съм твоя, ако ме искаш. — Не чу никакъв отговор и изрече умолително: — Лутерин, имам нужда от тебе. Вярвам, че някога ме обичаше. Нима ще останеш тук, заобиколен от толкова врагове?

— Човек винаги може да им се опълчи — засмя се той.

Слязоха заедно по стълбата, стъпваха предпазливо в мрака. Лутерин надникна в задната стая. За негова изненада Инсил си бе отишла.

Сбогуваха се с младия Одим и излязоха в нощта.

Мракът скри селото зад тях. Торес Лал се опитваше да поддържа разговора. Северният вятър ги брулеше със снежни вихри.

Лутерин мълчеше. Накрая жената каза, че му е родила син, вече бил на десет години. Разправи му смешни случки за лудориите на детето.

— Чудя се дали и той един ден ще убие баща си — само промърмори Лутерин.

— Той е готов за зимата като нас. Истински наш син. Дано оцелее и създаде годно за зимния живот поколение.

Влачеше се след нея безмълвно. Подминаха изоставена колиба. Лутерин се озърташе.

А Торес Лал не можеше да се откъсне от собствените си мисли.

— Вашата омразна Олигархия още се опитва да изтреби фагорите. Само ако можеха да разберат същината на Дебелата смърт, щяха да осъзнаят, че с гибелта на двурогата раса подготвят смърт и за хората.

— Добре знаят какво правят.

— Не, Лутерин. Ти ми даде ключа от параклиса на Джандол-Анганол. Там живея. Един ден на вратата почука Инсил Есикананзи.

Той я погледна любопитно.

— И как е научила, че ти си там?

— Не е знаела. Избягала от Аспераманка. Тъкмо се бяха оженили и той се погаврил жестоко с нея първата нощ. Беше отчаяна и страдаше от раните си. Спомнила си за параклиса — твоят брат Фейвин я довел веднъж там, в по-щастливи за нея дни. Грижих се за Инсил, докато оздравя. Сприятелихме се.

— Ами… радвам се, че е имала близка душа.

— Показах й надписите, останали от Джандол-Анганол и една жена на име Мунтрас. Там е обяснено, че един паразит пренася болестта от фагорите върху хората. Това е необходимо, за да се съхрани човечеството в крайните промени на сезоните. Инсил се опита да предаде знанията на Пазителя и Наместника, но те дори не пожелали да я изслушат.