Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 4

Йоан Фасиан се поклони отново, още по-почтително.

Василевсът беше доволен. Разбира се, щеше да е голяма грешка дори споменаването на изгнание. Въпреки изострения си ум философът е прост, а този, който притежава прост ум и прости желания, е безропотен и честен. Силата на вярата Христова у Симеон многократно превъзхожда тази на философа, но на Йоан ще му се удаде по-бързо да обърне езичниците в правата вяра, отколкото на непреклонния и несговорчив фанатик Симеон. Да, император Ираклий беше доволен от себе си. Красноречието на Фасиан ще размекне варварите, ще ги направи възприемчиви към свещените догми и точно тогава ще дойде редът на огъня, пламтящ в слабото тяло на преподобния Симеон. Ако неистовите му проповеди срутят сводовете на езическите капища и въведат дивите българи в светото истинно познание, така да бъде — той, Ираклий, ще прости на Симеон подстрекателските речи против божествения лик господен, изобразен на иконите. А ако Симеон не се справи със своята задача… какво пък… ще му се наложи да остане във Фанагория малко по-дълго.

Няма никакво съмнение, че делата на тези двамата ще се увенчаят с успех.

Вечерта на следващия ден Йоан Фасиан бе удостоен с още един прием. Накрая Ираклий свали от шията си тежкия златен кръст, висящ на масивна верижка, също изкована от злато, и тържествено го окачи на врата на философа. А преподобният Симеон, някога успял да покръсти войнствените готи, императорът повече и не извика. Първо, той недолюбваше много мъдрите, а поради това и лукави служители на култа. И второ, нека тези двамата да ревнуват един другиму императорската милост: тогава ще могат да се следят взаимно и нищо скрито и тайно няма да убегне от вниманието им.

Това обясни през нощта на императрица Мартина. Тя внимателно подхвърли, че ако беше на мястото на Ираклий в никакъв случай нямаше да се доверява на юдеите, които стават все по-силни и по-силни. Вместо да се съмнява в гърците, които, каквото и да говорят, нямат никакъв друг избор, освен да служат честно, до колкото могат, на отечеството си и на императорския дом. Гъркът е прост: провеси го на някой клон, той сам ще си надене примката… Като гледаше стройния гръб на съпругата си, императорът се усмихна. Даже на такава умна жена господ е отредил малко ум.

— Какви юдеи имаш предвид? — попита той.

— Те всички са еднакви, — непримиримо отвърна императрицата — и всички са еднакво противни. Трябва да се изгонят от пределите на империята. Попитай преподобния Симеон и той ще ти каже някои неща…

Императорът отново се усмихна. Много години бе живял с Мартина, синът им вече порасна, а все още не може да свикне с красотата й, над която времето няма власт.

— С думите си, мила моя, противоречиш на апостол Павел. „Не е юдей този, който е юдей отвън, а този, който е юдей отвътре“ — ето какво казва апостолът.

— И по това аз се отличавам от апостол Павел — за мен те са еднакво омерзителни и опасни — каза императрицата.

— Точно обратното — възрази Ираклий. — Всичко е точно наопаки. Тези, които са юдеи външно сляпо изповядват вярата си и чакат да дойде месията. Тях не ги закачай, не им пречи в заблужденията и те редовно ще си плащат данъците и ще укрепват властта ми. А тези, що са юдеи вътре в себе си, те не вярват в нищо друго, освен в златото. А у когото е златото, у него е и силата, у него е и властта. Във всеки един момент аз мога да изстискам юдеите ми като гъба, а те отново ще се напоят със злато. Така че остави моите юдеи, те не са опасни, тъй като аз ги виждам и ги разбирам. Отърви ме по-добре от моите гърци. Особено от такива като Симеон…