Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 2

Тептангра се жалваше дълго и еднообразно. Не бивало под едно и също небе да се възнасят молитвите към различни богове. Истинското божество — Тангра — непременно ще се обиди и може да отвърне лика си от българите. Трябва да се забрани строителството на храма.

Владетелят обеща да помисли. И наистина размишляваше, но не бързаше с решението си, така че на тептангра Ирсан му се наложи да посети ювиги-хана още няколко пъти. И всеки път върховният жрец привеждаше все нови и нови доказателства в полза на това, че чуждата на българите религия не трябва да докосва предания на Тангра народ. Новата религия е като заразна болест. Не се ли усетиш навреме, изпуснеш ли я — ще погуби душата така, както болестта погубва тялото. Освен това византийският император може да възприеме поощряването на християнството като съгласие Кубрат да измени на вярата на предците си. Но на света няма друг бог, освен Тангра, и той, върховният му жрец, няма да се успокои, докато не постигне своето.

Трудно е да се каже кои доводи повлияха на ювиги-хана, но все пак той забрани строителството на християнската църква във Фанагория. След което сломените духом гърци се обърнаха за подкрепа към император Ираклий. И императорът не остана безучастен към молбите на едноверците и съплеменниците си. Именно тогава хан Кубрат бе удостоен с почетната титла патриций, подкрепена с богати и многочислени дарове, натоварени на много кораби и придружени от нарочно проводени византийски пратеници. И въпреки че официалният повод за тази делегация беше забраненият строеж на божия храм, причините, които накараха византийците този път да бъдат толкова щедри, бяха много по-дълбоки и в същността си политически. В лицето на владетеля на Велика България василевсът разчиташе да получи надежден аванпост на изток. А най-доброто, ако не и задължително средство, за да стане това, бе да се разкрие пред българите истинската религия. Грехота е човекът, който по волята на Всевишния оглавява Велика България, човекът, който е възпитаван в константинополския двор и е дружал с бъдещия василевс, да продължава да бъде езичник и да обрича душата си на невъобразимите страдания в огнената геена. Именно затова каквито и да било усилия, предназначени да обърнат хан Кубрат към християнството, не се струваха прекомерни на василевса.

Изпълнението на тази задача Ираклий лично възложи на двамината, които оглавяваха посланичеството: философът Йоан Фасиан и преподобния Симеон. И двамата имаха много заслуги към василевса, и двамата споделяха грешни еретични възгледи, и двамата бяха спасени от наказание само благодарение на благоразположението на Ираклий. Йоан Фасиан, например, не се побоя да заяви на василевса, че над всичко почита Всеобщия Разум, който се явява и бог. Във всеки човек, каза Йоан, има две начала — добро и зло, и само разумът може да обуздае лошото и да даде път на доброто.