Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 3

И за по-малко се бе случвало хора да изчезват завинаги в дълбоките подземия. Василевсът предпочете обаче да измести този разговор с философа на друга, по-отвлечена тема. Да допуснем, че разумът е способен да открие пътя към доброто и да попречи на злото. Но нима философът не знае, че в душата на човек често взима връх гордостта? Какъв ще е резултатът от битката между гордостта и разума? Победата на злото!

На Йоан му провървя — тогава василевсът беше в добро и милостиво настроение, поради което взе решение да не наказва изпадналия в ерес Фасиан. Умен беше василевсът, а умните хора постъпват мъдро. Затова на философа му беше заповядано да се отправи към Фанагория, за да употребява там красноречието си за благото на истинския бог и на императора, като обърне езичниците към правата вяра. А в този далечен край току-виж се поуспокоил и утихнал, в мъка по родината може да се откаже от пагубните си идеи, да поумнее и улегне.

Животът на два пъти може да сломи човек — преди четиридесетте и след четиридесетте. Сломеният преди четиридесет рядко доживява до старост; прекършеният след четиридесет с всеки изминал ден все повече оценява живота и всеки час, който му остава да живее. Ала за сега Йоан все още е опасен, както е опасен и преподобният Симеон, иконобореца. Затова здравият разум подсказа на василевса: да проводи тези двамата във Велика България е не само полезна, но и далновидна стъпка.

Разбира се, той можеше и единия, и другия просто да изпрати на заточение във Фанагория. Само че лекарите се стараят винаги да скриват горчивото лекарство под сладка обвивка. Затова не трябваше и дума да става за каквото и да било заточение. Още повече, че златоустото красноречие на философа беше очаровало императрица Мартина. Не, не, никакво изгнание. Точно обратното — императорът оказва величайшо доверие и чест на сладкодумния Фасиан, който ще открие Христа за могъщия номадски народ. В случай на успех на небесата ще се възцари веселие, а императорският трон, чиито устои и досега се разклащат от пограничните раздори, ще получи мощна и надеждна подкрепа.

Милостта на василевса беше съобщена на Йоан Фасиан в присъствието на целия императорски двор. Фасиан се поклони доземи, като се стараеше да не обръща внимание на погледа на императрицата. Той ще се отправи към Фанагория с превелика радост. Всички сили, с които го е дарил Господ, ще отдаде за великата цел на покръстването на слънцепоклонниците и за спасението на застрашените им от грях души.

Императрица Мартина го гледаше напрегнато, леко разтворила устни. Тя пожела на Йоан Фасиан щастлив път. „Василевсът не забравя в милостта си тези, които укрепват неговата държава“ — добави. А погледът й сякаш искаше да проникне и в най-съкровените дълбини на душата му.