Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 39

Една глава по-нисък от Бат-Баян бе илхан Котраг; но сякаш не смъртна жена го е родила, а от камък е изсечен. Направо от раменете му започваха главата му и могъщите му ръце с преплетени жили, налети със страшна сила. Илханът не се захвана веднага за работа, а първо с премерени движения нагласи снопа, после го натисна с такава сила, че стрелите се огънаха и сякаш всеки миг щяха да се разхвърчат на трески. Още малко сила само трябваше, но нямаше повече сили у илхан Котраг и той, без да се оглежда встрани, се върна на мястото си. След него не беше нужно да пробват силите си нито Аспарух, нито Балкир. Но по знак на баща си и те излязоха и почти веднага се върнаха обратно. И тогава пристъпи Чечке. Подържа в ръката си снопа след това по знак на хан Кубрат, започна да измъква една по една стрелите и като ги пречупваше с лекота, ги хвърляше в нозете на илханите. Хан Кубрат гледаше дъщеря си с усмивка, след това се изправи и се приближи до синовете си.

— Разбрахте ли мисълта ми, илхани? Нашите предци казваха, че който сам се отдели от рода си, бива разкъсан от мечка, а отхвърления от рода си, го изяжда вълк. Винаги мислете за този сноп стрели и бъдете единни винаги и във всичко. Живейте в дружба и съгласие, тогава никой и никога няма да ви победи и само вашите табуни коне и стада овце ще пасат по джайляите ви. Ако ви обхване помрачение и започнете да мислите само за себе си, за своята орда или за своето стадо, то няма да имате нито стада, нито орда. Ще навлезе във владенията ви враг, ще ви сломи един по един, ще унищожи воините ви и ще спи с жените ви. Децата ви и дъщерите ви ще отведе със себе си, мъжете ще убие или ще продаде в робство. Който е единен, не е един — помнете това, илхани. Това е моят завет към вас…

И хан Кубрат се върна на мястото си.

— Илбарис, ела сега ти при мен.

С лека, пъргава походка, сякаш танцуваше, Илбарис се приближи към ювиги-хана и всички в залата неволно започнаха да се любуват на високия и строен юноша.

— Тук съм, татко.

Хан Кубрат изпитателно гледаше осиновения си син. Кой знае за какво мислеше в тази минута! Багатур Илбарис би искал да знае, мило и драго би дал, за да проникне в мислите на баща си. А ако иска да го изпита за… за…

Той дори пред себе си не се решаваше да произнесе името на Чечке. Хан Кубрат свали пояса си и го протегна на Илбарис.

— Давам ти поръчение, багатуре. В знак на моето доверие ти връчвам този пояс заедно с меча и кинжала. Поръчението трябва да изпълниш, без да отлагаш. От Горен Кирмен дойдоха лоши вести. Хан Чалбай подло е нападнал града и околностите, убил е много наши хора, взел е стадата и е обявил за свои земите, които от сега нататък принадлежат на илхан Котраг. Поръчвам ти, багатуре, на теб, сине на любимия ми кавхан Саклаб, който ме защити някога със собствените си гърди от вражеското копие, поръчвам ти, доблестни Илбарисе, да прогониш от Горен Кирмен ордата на Чалбай, да я разпръснеш и разгромиш и да върнеш на рода ни земите на илхан Котраг, който тръгва за Дамаск с мое поръчение. До връщането на илхана, ти, Илбарисе, ще управляваш тези земи. След като изпълниш каквото ти заръчах, тръгни към горното течение на реките Итил, Кама, Уки, Яик и Бяла и уреди за нас търговията с тамошните тюрки и угри. За това ще трябва да вземеш с тебе отбрани войници, най-храбрите воини и да съставиш от тях ермак алай; вземи от табуните ни и най-добрите коне. Вземи също и отряд стрелци. Ковчежнико! Дай на багатура всичко, което ти поиска. Помни, Илбарисе, че не само маджарите и угрите, не само тюрките башкири — всички племена обичат да получават подаръци. Не забравяй и за тях, когато се готвиш за път. За да се добереш до целта си, не жали никого, не взимай пленници и погубвай тези, които ти пречат. Разбра ли ме, Илбарисе?