Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 38

Хан Кубрат замълча, сякаш обмисляше следващите си думи. Наследниците на ювиги-хана, най-знатните хора от родовете и гостите от най-богатите граждани, извикани на табина, седяха в пълна тишина, като се бояха да не пропуснат не дума, а дори и един звук. Без да поглежда встрани, напълно потопен в мислите си, хан Кубрат все пак видя сред тях тептангра, видя как кръвта нахлу в лицето му. Жрецът затаи дъх, нямаше как да знае какво ще каже по-нататък владетелят на Велика България, как ще раздели властта, кой от синовете си ще постави на трона на българите. Ако можеше, хан Кубрат щеше открито да се усмихне — не смяташе на никого да отстъпва върховната власт, нито смяташе да се оттегли на спокойствие, имаше още сили, достатъчно, че да управлява с твърда ръка ордите.

— Тангра ми даде пет сина — каза хан Кубрат, — пет наследника. И една дъщеря ми даде, Чечке, най-малката. На нея съдбата й отреди, вие знаете това, да бъде дадена за жена на василевса Юстиниан. А сега, битекчи, запиши със златни букви думите ми, за да запазят и запомнят илханите завинаги за себе си и своите потомци как съм разделил между тях моите джайляи — и да няма спорове между тях кой какво да владее. Пиши, битекчи: на най-големия син, Бат-Баян, давам гористата страна и всички подчинени на мен планински народи. На втория мой син, илхан Котраг, давам Горни Кирмен и прилежащите му пасбища. На сина ми Аспарух остава среден Итил и джайляите по брега на река Тан до самата граница с империята. Давам на четвъртия си син, илхан Балкир, пасбищата по долното течение на Итил и всички места и народи, населяващи степта Даду. Най-малкият ми син, илхан Алцек, след завръщането му от Византия, ще живее с мен във Фанагория. Кавхани, аксакали, илхани! Вие чухте думите ми. Такова е моето желание. Аз казах.

— О, Тангра! — гръмко извика върховният жрец Ирсан и високо вдигна ръце. И всички българи повториха след него като клетва:

— О, Тангра! Тангра! Тангра!

Вдигна ръка хан Кубрат и отново настъпи тишина. Не всичко още бе казал владетелят на българите и искаше внимание.

— Ела към мен, дъще, Чечке. И вие, илхани, елате по-близо до мен. Ето един сноп стрели. Вземи ги, Чечке, и ги дай първо на Бат-Баян. А ти, илхане, най-възрастен сред братята си, опитай, можеш ли да ги строшиш.

Разкършвайки широките си плещи, към трона пристъпи илхан Бат-Баян и взе снопа стрели от ръцете на сестра си. Положи го на коляното си, намести го, напрегна ръце. Издуха се жилите на шията му, почервеня лицето му, по челото му избиха едри капки пот. Огъна той снопа, но повече нищо не можа да направи.

— Не става ли? — без всякаква насмешка попита хан Кубрат. — Тогава нека да пробва илхан Котраг. На всички е известно, че по сила не отстъпва на никой от българите. Вземи стрелите, Котраг, и направи това, което Бат-Баян не успя.