Читать «Хамелеонът» онлайн - страница 4

Четири години чиракувах в най-различни медии, докато натрупах опит, репутация и пари. Веднага вложих и трите в създаването на „Мултимедия Нюз Корпорейшън“ — чрез подставени лица, разбира се. Когато след две години работа вече бяхме на върха, изкупувайки „Асошиейтед Прес“, „Ройтерс“ и още куп джуджета, които ни се пречкаха из краката, реших да изляза на сцената и го направих — под ново име… а и под нова външност. За целта пръснах цяло състояние. В момента цялото ми тяло е претъпкано с импланти, които още дълго време няма да се появят на пазара, тъй като по мое нареждане съществуват в един-единствен екземпляр, а цялата документация по създаването им е унищожена. Един от тези импланти контролира гласа ми, друг — цвета на очите ми, трети — мускулите и чертите на лицето ми, четвърти — походката ми… Направих всичко възможно, за да се отърва от старото си тяло — източник на подигравки от почти всичките ми познати… и най-вече жените.

С всички тези имплатни имах възможността да се появявам на бял свят всеки път в различен образ. Да омая много бизнеспартньори, които си мислеха, че аз съм вицепрезидент или поне главен експерт на „МНК“, но в никакъв случай не Арче Дженингс. Да седна на маса в обикновено заведение и да чуя от какви новини имат нужда обикновените хора… Да завъртя главите на красиви жени, които за нищо на света не биха бе и погледнали преди — когато бях беден, невзрачен и непривлекателен.

За жалост обаче всичката тази електроника, с която е натъпкано тялото ми, започна да ме разяжда отвътре. В момента в мен бушуват поне 7–8 пожара от ракови клетки, които не могат да бъдат потушени дори с моите пари и влияние. Следователно аз умирам. Затова ми се искаше днес, в нощта на моя рожден ден, съвпадаща с древния празник Халоуийн, или Вси Светии, да се появя пред вас за последно, и то в истинския си образ.

И той натисна един бутон на уреда на китката си, който всички бяхме взели за архаичен часовник от времето преди да се появят хронографите.

По двора на „Стар’с Енд“ се пронесе изумено ахване. Като с магическа пръчка пред нас се появи съвсем друг човек, коренно различаващ се от онзи гордо изправен мускулест мъж с орлови черти на лицето, който бе говорил пред нас досега. Дженингс изведнъж се прегърби ужасно, ръцете и краката му се отпуснаха, сякаш някой беше извадил костите на скелета му и бе оставил само нездравата му плът. Очите му от стоманеносиви станаха зелено-кафяви, предизвикателно вирнатият му нос се изкриви гротескно, а скулите му изхвръкнаха навън.

Близо до мен някой изпищя. С периферното си зрение видях жена на възраст горе-долу колкото Дженингс, пребледняла като мъртвец и притиснала ръце до сърцето си.

— Виждам, че някои от вас ме познават и в този ми вид — проговори човекът на балкона. Поразих се: дори гласът му се бе променил. — Не се учудвам, тъй като сред вас имаше и специално поканени: хора, които не са ме виждали десетилетия; които навремето ми се подиграваха и ме уверяваха, че съм некадърен, грозен или луд; които смятаха, че е под достойнството им да говорят с мен. И ето ни сега в това имение: аз — богат, но умиращ, те — бедни, но здрави. Както и да е — това вече няма значение.