Читать «Хамелеонът» онлайн - страница 2

Сто хиляди души от всички краища на Световната Република се събираха тази вечер в Джеймисън Вали. Една от тях бях и аз — Хуанита Торес, завеждащ светския отдел на информационния Интернет-портал „Gossip.com“. Не знам на какво основание бях поканена — може би онези, които твърдяха, че всичко се е решило със жребий и тото, имаха някакво право. Така или иначе аз заедно с още 99 999 души щях да изживея тази нощ едно уникално събитие. Дори вече пресмятах какъв хонорар да поискам от шефа си за бъдещия репортаж.

След като показах поканата си на охраната, бях допусната до светая светих — двора на „Стар’с Енд“. Всеки един на тази планета със сигурност поне веднъж е виждал холограмите на папараците или 3D-моделите, създадени от компютър на тяхна основа, но, уверявам ви, нищо не може да се сравни с истинската, живата гледка във вътрешността на „Обетованата земя“. Дворът на хасиендата представляваше уникална сбирка от всички краища на земното кълбо, пръснати със щедра ръка из огромната площ. Човек едва успяваше да преглътне възхитеното си възклицание при вида на сякаш безкрайния килим от черни лалета, простиращ се като Божия благословия вляво от входа, а вече дъхът му секваше, защото бе зърнал искрящия алпинеум до него, обсипан с еделвайси и планински далии, а през това време от другата страна на пътеката го мамеше приказната красота на дръзко поникналите пустинни рози… Не, наистина това трябва да се види!

Малко по-навътре в двора на „Стар’с Енд“ вече ни очакваха отрупаните с деликатеси и маркови напитки километрични маси. Възрастни мъже с безупречни маниери, облечени с модерните напоследък ретрофракове, сновяха сред огромната тълпа гости и дискретно помагаха на всеки да се ориентира сред цялото това изобилие. Вярна на древните си мексикански корени, си взех чаша текила и започнах да водя куп безинтересни разговори с познатите ми личности, с които се бях срещала по време на десетгодишния си стаж в „Gossip.com“. Забелязах, че всички останали постъпват също като мен: губеха си времето в празни приказки и чакаха великото събитие — появата Му. Понеже никой не можеше да си представи, че рожденикът ще пропусне да вдигне наздравица за собствения Си юбилей.

Наближаваше полунощ, но „Стар’с Енд“ бе окъпано в светлини. Малко преди имплантираният в китката ми хронограф да покаже 00 часа Републиканско време, изведнъж тези, които стояха по-напред, се оживиха. Постепенно всички замълчаха и се взряха в един от балконите на хасиендата, от двете страни на който изникнаха огромни 3D-екран. Точно в полунощ вратата му се отвори и пред смаяните ни погледи се показа Той.