Читать «Хамелеонът» онлайн - страница 5

Имаше обаче и такива, които през всичките тези 14 години продължаваха да се интересуват от мен и от това, какво става с живота ми. Те ми звъняха постоянно, а аз ги лъжех, че работя в не особено известна провинциална тривизия и горе-долу се справям с парите. Те ми изпращаха пари, които бяха отделили от мижавите си заплати. За благодарност чрез подставени лица ги уредих да станат мои кореспонденти от всички краища на света.

Една от тях ще ме замести и като президент на „МНК“ от днес. Другите ще влязат в борда на директорите. Сигурен съм, че ще се справят повече от добре, затова нищо повече не ме задържа тук. Искам да вдигна наздравица за рождения си ден, за последната нощ, която прекарвам на този свят, както и за успеха на малкото ми, но истински приятели. Иска ми се да пожелая късмет и на всичките си врагове, завистници и наранили ме жени, които за малко да ме накарат да повярвам, че на света властват само сребролюбието, користта и похотта. Иска ми се… но не мога. Затова наздраве, приятели мои!

Той взе от малката масичка пред себе си чаша от яркосин кристал, вдигна я с приветствен жест и я изпи на един дъх, след което се строполи на балкона. Вдигна се невъобразим шум — всички крещяха, суетяха се наоколо или стояха като вкаменени, не можещи да повярват в току-що разигралата се сцена. Докато бодигардовете, които явно не знаеха какво е замислял шефът им, разблъскваха околните и тичаха към хасиендата, забелязах точно до мен жената, която според Дженингс щеше да го наследи на президентския пост. По бузите й бавно се стичаха сълзи. И това май беше единственият човек, проронил сълза за Него.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1521]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40