Читать «Хайборейската епоха, част 1» онлайн - страница 3

Двете кралства от каменната епоха се вкопчили и след серия кръвопролитни войни, атлантите, които били и по-малочислени, били поробени, а развитието на пиктите спряло. Петстотин години след Катаклизма кралствата на варварите изчезнали. Една нация от диваци — пиктите, водела в континентален мащаб война с дивашки племена — атлантите. Пиктите имали превъзходство в брой и единство, докато атлантите се разпаднали на кланове, между които почти нямало връзки.

Далече на изток, отрязани от останалата част на света от гигантските планини и образуващата се верига от огромни езера, лемурийците се гърчели като роби на древните си господари. Далечният юг оставал забулен в мистерия. Недокоснат от Катаклизма, съдбата му останала на нивото преди появата на човека. От цивилизованите раси на Турийския континент останали само Жемрите — останка от една извън Валузианска нация, която населявала ниските планински вериги на югоизток. Тук-там по света имало разпръснати кланове на маймуноподобни диваци, които останали в пълно неведение относно възхода и падението на великите цивилизации. Но далече на север бавно започвал да се появява един нов народ.

По времето на Катаклизма, банда диваци, чието развитие не изпреварвало много онова на неандерталците, избягала на север, спасявайки се от унищожението. Те открили покрити със сняг земи, населявани само от кръвожадни снежни маймуни — огромни, рунтави, бели животни, които очевидно били свикнали с климата. С тях те се били и изтласкали зад Арктичния кръг за да загинат, както диваците си мислели. Те от своя страна, се адаптирали към не чак толкова новата за тях околна среда и започнали да процъфтяват.

След като пикто-атлантските войни унищожили кълновете на онова, което би могло да бъде една нова култура, друг, по-малък катаклизъм, променил отново външния вид на първоначалния континент, оставяйки след себе си огромно вътрешно море там, където преди това имало верига от езера, което още по-сигурно разделило изтока от запада, а съпътствуващите втория катаклизъм земетресения, наводнения и вулкани, довършили унищожаването на варварите, на което племенните войни само били поставили началото.

Хиляда години след по-малкия катаклизъм, западният свят се бил превърнал в една дива страна на джунгли, езера и поройни дъждове. По покритите с горички хълмове на северо-източните области бродели банди на човеко-маймуни, които не притежавали език, не използували огъня и нямали сечива. Това били наследниците на атлантите, захвърлени назад към хаотичната вихрушка на дивия живот в джунглите, откъдето преди векове били изпълзяли с огромен труд техните предци. На югоизток живеели разпръснатите кланове на деградиралите, обитаващи пещери диваци, чиято реч била най-примитивна, но които все се наричали Пикти — термин, който вече просто обозначавал „човек“ — тях самите, за да се отличават от истинските зверове, с които водели борба за храна и живот. Това наименование било единствената им останала връзка с тяхното минало. И нито деградиралите пикти, нито маймуноподобните атланти имали контакт с други племена или народи.