Читать «Хайборейската епоха, част 1» онлайн

Робърт Хауърд

Хайборейската епоха, част 1

„Хайборейската епоха“, която Хауърд споменава в предшествуващото писмо е есе, което е било написано няколко години преди писмото, когато започнал да пише разказите си за Конан. В това есе той поставя началото на онази псевдо-история на пре-историческите времена, която използувал като фон на събитията в разказите. По времето, когато написал писмото си до Милър, той изпратил копие от есето до Х.П. Лъвкрафт, писателят на разкази за необяснимото, с молба да го препрати за публикуване в списанието „Фантаграф“ и до Доналд А. Уолхайм — любител на фантастиката, който по-късно станал писател на фантастични призведения и издател. Няколко фрагмента от есето били публикувани в това списание преди то да прекрати съществуванието си, а цялото есе било публикувано като книжка през 1938 година от друга „фен“-група. Подолу следва онази част от „Хайборейската епоха“, която разказва за събитията преди времето на Конан, заедно с извинителната бележка на Хауърд, обясняваща, че той не считал, че есето му ще бъде сериозно възприемано като автентична история.

(Нищо в тази статия не бива да бъде разглеждано като опит да се предложи каквато и да е било теория, противопоставяща се на общоприетата история. Това е просто измислен фон за серия измислени разкази. Когато, преди няколко години, започнах да пиша разказите за Конан, подготвих тази „история“ на неговата епоха и на хората от тази епоха, за да му вдъхна повече реализъм. И установих, че придържането към „фактите“ и духа на тази история при писането на разказите, ми помага да си го представям (а следователно и да го покажа) като истински герой от плът и кръв, отколкото като някакъв готов продукт. Пишейки за него и неговите приключения в различните кралства от неговата епоха, аз никога не изневерих на „фактите“ или духа на „историята“, така, както са описани по-долу, а се придържах към общите характеристики на историята така точно, както писателят на истинска историческа проза се придържа към действителната история. Използувах тази „история“ като пътеводител за всички разкази в цикъла, които написах.)

За епохата, известна от Немедийските хроники като Епохата преди Катаклизма, е известно много малко, освен за най-късната й част, а и тя е забулена от легенди. Известната история започва със западането на цивилизацията от преди Катаклизма, в която са доминирали кралствата Камелия, Валузия, Верулия, Грондар, Туле и Комория. Народите им говорили сходни езици, били еднакво цивилизовани, но били потискани от други, очевидно по-древни раси.

Варварите на тази епоха били Пиктите, които живеели на острови далече навътре в Западния океан; Атлантите, които живееели на малък континент, разположен между Пиктските острови и материка, в случая Турийския континент; накрая Лемурийците, които населявали верига от големи острови в източното полукълбо.

Имало огромни неизследвани пространства. Цивилизованите кралства, макар и огромни по размери, заемали относително малка част от планетата. Валузия била най-западното кралство на Турийския континент, а Грондар — най-източното. На изток от Грондар, чийто народи не били така цивилизовани като тези на околните кралства, се простирали дивите пустоши на пустините. В не напълно безводните части на пустините, в джунглите и в планините живеели разпръснатите кланове и племена на примитивните диваци. Далече на юг се намирала тайнственна цивилизация, несвързана с Турийската култура, която по същество предшествувала появата на човека. По далечните източни крайбрежия на континента живеела друга раса, човешка, но загадъчна и не-Турийска, с която лемурийците от време на време влизали в контакт. Тя очевидно идвала от забуления в сянка и безименен континент, простиращ се някъде на изток от Лемурийските острови. Турийската цивилизация се разпадала: армията й се състояла главно от варвари-наемници. Пикти, атланти и лемурийци били техните генерали, държавници, а често и крале. За препирните между кралствата, за войните между Валузия и Комория, както и за успешните нашествия на атлантите, благодарение на които те основали кралство на материка, са останали повече легенди, отколкото точна история.