Читать «Хайборейската епоха, част 1» онлайн - страница 2

И тогава катаклизма разтърсил света. Атландида и Лемурия потънали, Пиктските острови се издигнали за да се превърнат в планински върхове на нов континент. Части от Турийския континент изчезнали под вълните или пропаднали, образувайки големи езера и вътрешни морета. Изригнали вулкани и ужасни земетресения разтърсили процъфтяващите градове на империите. Цели народи били изтрити от лицето на земята.

Съдбата на варварите била малко по-добра. Жителите на Пиктските острови били унищожени, но една голяма тяхна колония, установила се в планините по южните покрайнини на Валузия, за да служи като буфер срещу бъдещи нашествия, останала недокосната. Континенталното кралство на атлантите също така се оказало незасегнато от общите разрушения и в него пристигнали с кораби хиляди техни съплеменници, бягащи от потъналата им земя. Много лемурийци се спасили на източния бряг на Турийския континент, който също като по чудо останал относително запазен. Там те били поробени от древната раса, която вече обитавала тези места и историята им, в продължение на хиляди години, е история на жестоко робство.

В западната част на континента, променилите се условия, довели до създаването на странни растителни и животински форми. Гъсти джунгли покривали равнините, пътят на големите реки към моретата бил пресечен, диви планини се възвисили към небесата, езера покрили руините на старите градове в плодородните долини. В континенталното кралство на атлантите нахлули орди, спасяващи се от потопените области, бягащи животни и зверове — маймуни и човекоподобни маймуни. Принудени да водят постоянни битки за живота си, атлантите съумяли да запазят останките на бившата си държава на напреднал варваризъм. Лишени от метали и руди, те започнали да обработват камъка, както далечните си прадеди и стигнали до висотите на изкуството, когато тяхната водеща битки за оцеляване култура влязла в контакт с могъщата нация на пиктите. И пиктите се били върнали на кремъка, но бойната им наука се била развила по-бързо, а и населението им се увеличило значително. Те не били далече от склоността на атлантите към изящните изкуства, те били погруби, по-практични, по-плодовити. Те не оставили рисунки, боядисани или гравирани жърху слонова кост, както враговете им, но оставили голямо количество забележително ефикасни кремъчни оръжия.