Читать «Утопияленд» онлайн - страница 8
Линкольн Чайлд
— Супер! — каза Джорджия.
— Можете ли да повярвате? — прошепна в ухото му някакъв глас.
Уорн се обърна и видя, че въпреки нареждането да останат седнали набитият мъж беше минал назад, за да седне срещу тях. Носеше яркооранжева риза на цветя, имаше бляскави черни очи и усмивка, която изглеждаше твърде голяма за лицето му. И той като Уорн стискаше малък плик в ръка.
— Пепър, Норман Пепър. Господи, какъв изглед! Особено в първи вагон. Ще видим и Нексус добре. Досега не съм бил тук, но съм чувал, че е изключително. Изключително! Представете си да купиш цяла планина или плато, каквото и да е, за увеселителен парк! Това дъщеря ви ли е? Хубаво момиче.
— Кажи „благодаря“, Джорджия — рече Уорн.
— Благодаря, Джорджия — послушно повтори момичето.
— Каква е вашата специалност? — попита Пепър.
— Моля?
Мъжът сви широките си рамене.
— Очевидно не работите тук, след като се возите с въздушното влакче. Но паркът още не е отворен, следователно не сте и посетител. Това означава, че сте консултант или специалист, нали? Както всички останали в момента, обзалагам се.
— Аз… Занимавам се с роботика — отвърна Уорн.
— Роботика?
— Изкуствен интелект.
— Изкуствен интелект — повтори Пепър, пое си дъх и отвори уста за нов въпрос.
— Ами вие? — изпревари го Уорн.
Мъжът се усмихна още по-широко. После сложи пръст отстрани на носа си и заговорнически намигна.
— Dendrobium giganteum.
Уорн го погледна неразбиращо.
— Cattleya dowiana, нали разбирате. — Мъжът изглеждаше шокиран.
Уорн разпери ръце.
— Съжалявам.
— Орхидеи — подсмръкна събеседникът му. — Реших, че сте се досетил, когато ви казах името си. Аз съм специалистът по екзотични растения, който свърши цялата работа на миналогодишното Световно изложение в Ню Йорк — може би сте чел за него? Както и да е, трябват им специални хибриди за храма, който строят в Атлантида. Имат проблеми и с нощните растения в Газените фенери. Не понасяли влагата или нещо подобно. — Той разтвори широко ръце и бутна и двата плика на земята. — Поемат всички разходи, билет първа класа, тлъст хонорар за консултацията, пък и ще тежи в автобиографията ми.
Уорн кимна, когато мъжът вдигна падналите пликове и му подаде неговия. Вярваше му. Говореше се, че в Утопия са такива фанатици по отношение на точното пресъздаване на тематичните си светове, че от време на време тук могат да се видят учени, които обикалят с отворена уста и си водят бележки. Джорджия разглеждаше каньона и не обръщаше внимание на Пепър.