Читать «Утопияленд» онлайн - страница 254

Внезапно роботът спря да лудува и изчезна под повърхността. Известно време всичко беше тихо. После чудовището изскочи над водата с отворена уста, в която се виждаха редици бисерни зъби. С див рев то изпусна дълъг език от пурпурен пламък. След това отново се потопи във водата и подскочи още няколко пъти в слънчевата светлина, преди най-накрая да се върне към пейката им, балансирайки сред пяната и насочило поглед към тях, сякаш очакваше аплодисменти. Тънки струйки дим излизаха от ноздрите му.

— Какво би била Атлантида без морска змия? — прошепна Уорн. Обърна са към Сара. — Добре ли се държи?

— Правим й бета-тестове, откакто е тук. От това, което чувам, едночасовите представления са минали без грешка. Само дето има един лош навик.

— Лош навик ли? Какъв?

Сара кимна към змията.

— Продължавай да гледаш и скоро ще разбереш.

Уорн се намръщи.

— Хм. Както и да е, двата нови модела чакат на летището. Пристигнаха вчера с товарен самолет. Щом ги инсталираме, ще заведа Лейди Макбет в лабораторията и ще потърся следи за аномално поведение.

Той млъкна. Струваше му се невъзможно да е отново в Утопия, със Сара. По ирония на съдбата кръгът се беше затворил. Беше постигнал значителен напредък в работата си върху самообучаващите се машини. Теориите му, някога смятани за радикални, ставаха все по-популярни. А днес се връщаше, за да инсталира нови, по-добри и по-интелигентни роботи.

Той прочисти гърлото си и махна с ръка към блестящия град.

— Великолепно е. Трябва да се гордееш.

Сара кимна.

— Направихме невероятна циркулираща система, която пречиства и подава 800 000 литра вода в минута — от Венеция ни поискаха проекта. Когато отворим Атлантида след месец, всички други аквапаркове на света ще бъдат забравени.

Тя млъкна и се огледа; кестенявата й коса се развяваше на вятъра.

Уорн я погледна. Усмивката все още беше на лицето й, тъжните очи бяха ясни. В този миг разбра кое беше различното. От първия ден, когато се запозна с нея, Сара винаги беше излъчвала почти агресивна самоувереност. И сега я усещаше като горещ полъх от мангал, но смекчена, сякаш приглушена от някакво горчиво преживяване.

По пътя от Питсбърг се беше чудил какво ще й каже, когато настъпи този момент. Някак си тук, край величието на водната стихия, на устните му идваха само най-простичките думи.

— А ти как си, Сара? — попита той.

Тя продължи да се взира в сградите на Атлантида.

— Добре съм. Отначало не бях, но вече съм.

— Когато не ме потърси и не отговори на обажданията ми, се боях, че… — Той замълча за миг. — Боях се, че няма да ми простиш. Заради Барксдейл.

— Отначало не можех, Дрю, но вече мога.

Най-после тя се обърна и го погледна.

— Ти ми помогна да спася всичко това. Сега този парк е моят живот, трябва да бъда благодарна. Но е трудно, понякога е много трудно…

Тя отново се извърна. Уорн я погледа известно време, после отмести поглед към водата, подскоците и гмурканията на Лейди Макбет.

— Знаеш ли — каза той бавно, — в крайна сметка не аз спасих Утопия, а Уингнът. — Млъкна, припомняйки си финалната сцена в коридора на ниво В.